Джеймс Чейс - Двойно разбъркване

Чувствайки се като мокър парцал и сигурно такъв и на вид, намъкнах халата си, завлякох се до вратата и я отключих.

Пиколото пъхна в ръката ми телеграма и попита с висок писклив глас дали ще има отговор. От него бликаше цялата безсърдечна енергичност на човек, който е станал рано и обикаля от часове.

Казах му, че ако ще има, ще се обадя на рецепцията, отпратих го и затворих вратата. Той вървеше по коридора сякаш имаше плавници на краката си и си подсвиркваше така, че ми цепеше главата.

Отворих несръчно телеграмата. Беше от Хелън.

КОН НАПУСНАХА ОСТРОВА С БАГАЖ ВЧЕРА СЛЕДОБЕД. ЧАКАЙ МЕ ЛЕТИЩЕТО ОБЯД.

Мисълта, че ще я видя пак, ми даде достатъчно сила да се промъкна под студения душ. Три чаши черно кафе, изпратени докато се обличах, ме освежиха малко, но още се чувствах като пиян, когато излязох от стаята си и слязох до рецепцията.

Бях си легнал след 5 и 15 часа сутринта.

Смъртта на Хофман ме депресира. Бях съвсем сигурен, че е бил готов да проговори. Струваше ми се, че щеше да ми каже защо Джойс Шърмън се интересуваше от полиците на Сюзън Джелърт, а тази информация беше ключът за разплитане на случая. Полицията не беше намерила никакви улики. Убийството беше извършено чисто и гладко. Никой не беше видял убиеца. Той се бе изкачил по пожарния изход, пречукал Хофман и изчезнал така невидим, както бе дошъл.

Отидох с колата до полицията и прекарах 1 час с Хакет, без да стигнем доникъде. Най-вероятният заподозрян за убийството на Хофман беше Райс. Ако зад отвличането стоеше Райс, той трябваше да възпре Хофман да говори, но двамата детективи, които наблюдаваха Райс, докладваха, че той не беше излизал от къщата си тази нощ.

Издирването на Джойс Шърмън и похитителя продължаваше безрезултатно и Хакет започваше да става неспокоен и избухлив.

— Не се притеснявай — казах аз, след като го послушах да мърмори по-дълго, отколкото бе необходимо. Скоро някой ще направи грешка. Твърде дълго вършеха каквото си поискат. Ще ни потръгне.

Хакет изсумтя. Не изглеждаше убеден.

Стигнах до летището 10 минути преди 12 часа, за да чуя, че самолетът на Хелън е закъснял малко и трябва да почакам 20 минути. Тъй като пак започнах да се чувствам скапан, отидох в бюфета за чаша кафе. Казах на продавача да сложи в него и малко уиски. Той хвърли поглед към кръговете под очите ми и посегна към шишето, цъкайки съчувствено.

Втората чаша тъкмо вливаше сила в гръбнака ми, когато чух глас до лакътя си:

— Това не е ли мистър Хармъс?

Вдигнах поглед. Мургава, елегантно облечена млада жена стоеше до мен усмихната. За миг не я разпознах, после скочих на крака.

— О, мисис Кон! Не ви познах в тези градски дрехи! Как сте? Тя беше последния човек, когото очаквах да видя и се чудех дали тази среща беше случайна или замислена.

Тя ми прати една ярка усмивка и седна на високото столче до мен.

— Добре съм. Обзалагам се, че сте изненадан да ме видите. Не бях сигурна, че сте вие. Надявам се да ме извините, че се натрапвам.

— Радвам се да ви видя отново. Какво ви води в Лос Анжелос?

— На път съм за Буенос Айрес.

— Така ли? Съпругът ви с вас ли е?

Тя направи малка гримаса и поклати глава.

— Зарязах го.

— Нима? Откога?

— От снощи. — Тя спря, за да си поръча кафе и продължи: — Не можех повече да понасям този остров. Смешното е, че вие и съпругата ви сте до голяма степен виновни. Вие малко ме объркахте. Ако искате вярвайте, но вие бяхте първите посетители, които бях видяла от месеци. Замислих се и реших, че ако Джак не иска да напусне острова, аз ще го сторя. Говорихме за това и струва ми се, че той остана доволен да се отърве от мен. — Тя се засмя. — Той мисли само за проклетите си змии. Не е много ласкателно да бъдеш на второ място след една змия, нали?

Казах, че май е права.

— На острова ли го Оставихте?

— О, не. Той дойде тук с мен, но не можеше да изчака, за да ме изпрати. Всъщност той ще вземе със себе си Сюзън. Тя има нужда от ваканция, а той от готвач и затова тя ще остане с него няколко седмици.

— Ако тя сложи тъмна перука, той ще си мисли, че все още ви има — казах аз, като я наблюдавах внимателно.

Само за част от секундата очите й се отместиха, а после се засмя.

— Това е идея. Е, тя е добре дошла. Ужасно ми писна от Джак Кон и на него ужасно му писна от мен. Мисля, че този остров е твърде самотен, за да живеят там двама души. Май започнахме да си лазим по нервите.

— Как е сестра ви?

— О, тя е добре. Чака да разбере дали Брад ще я уреди в Ню Йорк.