Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

Джини поклати глава.

— До тук всичко е ясно.

— О.К. И така, ти си просната по средата на пътя в една локва от кръв. Колата в този момент гори в канавката. Ед и аз сме скрити наблизо. Ед има автоматична пушка. Фургонът идва и спира. — Морган смачка цигарата си. — От този момент всичко е ези или тура Много е възможно да се наложи да импровизираме. Не може да се предвиди какво ще направят пазачът и шофьорът, виждайки Джини, просната по средата на пътя. Едно нещо е сигурно: те няма да минат през тялото й. Ще спрат Възможно е да слязат и двамата, но това би ме учудило. По-скоро смятам, че шофьорът ще остане на волана, а пазачът ще слезе да помогне на Джини. Когато бъде на не повече от един метър от нея, аз ще изляза зад фургона. Ед ще вземе пазача на мушка със своето оръжие. Когато типът се наведе над Джини, аз ще изтичам до вратата на фургона и ще залепя пистолета си под носа на шофьора. Джини ще направи същото с пазача. — Морган спря за миг, а останалите не го изпускаха от очи. — Това, което ще стане по-нататък, аз зная не повече от вас — подхвана той. — Или те ще се предадат, или пък ще се опитат да се съпротивляват. Трябва да сме готови за всички случаи. Ако пазачът прави мизерии, Ед е този, който ще се заеме да го свали, а аз ще се заема с шофьора. Но ще видим това на място, не може всичко да се предвиди. Във всички случаи и на всяка цена трябва да се попречи на шофьора да натисне своите копчета. Това няма да бъде толкова трудно, ако всички запазят хладнокръвие. — Обърна се към Блек. — Ще бъдеш на шест метра с пушката си, а типът е широк колкото гардероб. Старай се да се целиш точно и действувай бързо.

— Можеш да разчиташ на мен — потвърди Блек, навеждайки все пак очи.

— О.К. — продължи Морган. — Шофьорът и пазачът ще бъдат, впрочем, неутрализирани. Аз ще изсвиря, за да повикам Китсън. — Погледна го. — Ти ще бъдеш на петстотин метра от там. Отваряй си ушите и когато чуеш моята свирка, пристигай с всичка сила!

Китсън се съгласи. С късо дишане той духна силно през счупения си нос.

— От този момент нататък остава да не се отпускаме — продължи Морган. — Буикът ще пристигне и ще направи полузавой, за да докара задната страна на караваната срещу фургона. Аз ще взема волана и ще кача фургона върху наклонената равнина, за да влезе в караваната. Ти, Джини, си сменяш роклята. Ед събира стоманените пръти и пушката и подрежда в караваната, после ме настига във фургона. Джини и Китсън се инсталират в буика, а Китсън прави полузавой и тръгва към Джипо, който ще бъде вече на път, за да ни настигне. Той също се качва във фургона. И така, Джини и Китсън ще бъдат в буика, фургонът — в караваната, а ние тримата скрити в предната част на фургона. Трябва да се стигне до Националния път толкова бързо, колкото е възможно, но това не трябва да става така, че Китсън да поема рискове. Ако имаме късмет, ще ни трябва четвърт час. В този момент Агенцията ще е разбрала, че фургонът е изчезнал. Типовете ще помислят, че радиото е повредено и ще се информират от Изследователския център. Изглежда, че ще има поне половин час преди музиката да започне. Един път стъпил върху Националния път. Китсън трябва да не надвишава петдесетте. Ще има голямо движение, но никой няма да обърне внимание на една каравана, теглена от двама млади хора, които имат вид, че са в отпуска. Някой да има да постави въпрос?

Китсън постави юмрук в дланта на другата си ръка.

— Какво ще правим с шофьора и пазача? — запита той. — Ще ги оставим в клисурата, или какво?

Морган раздразнен, прекара ръка в косите си.

— Не мисли за това. Ед и аз ще се занимаваме.

Китсън започна да се поти на едри капки. Вече бе сигурен, че щяха да убият пазача и шофьора.

— Те ще видят караваната — забеляза с дрезгав глас — Могат да я опишат и да дадат нашите отличителни белези.

— А ти какво мислиш? — запита Морган със силно Възбуден глас. — Няма начин това да се уреди, нали? Ед и аз ще направим необходимото.

Китсън се обърна към Джини. Нейният безучастен вид не го успокои. Дълбоко в него инстинктът му го предупреждаваше да остави всичко. Те бяха готови за убийство. Това беше очевидно. Нямаше да се осмелят да оставят живи шофьора и пазача.

— Няма ли повече въпроси? — каза Морган. — Тогава продължавам.

— Има нещо, което ме безпокои — намеси се Джипо нервно. — Искам да зная как ще се оправиш ти така, че шофьорът и пазачът да не дадат нашето описание на ченгетата.

Погледът на Морган беше твърд и непроницаем.

— Ти искаш да обрисувам една картина. Боже мой! — излая той. — Какво си мислиш ти? Сега слушай ме добре. Вие двамата гласувахте „за“. Бях ви предупредил, че ако това се провали, ние сме на стола Бях ви казал да помислите преди да гласувате. Вие и двамата дадохте съгласието си. Хайде сега, тормозите ме, като ме питате какво ще направя, за да им попреча да ни предадат. Знаете го добре! Не ви накарах да свършите моята работа. Ед и аз се нагърбваме, това е решено, но ако мислите сега да се отказвате, лъжете се. Всички сме в играта. Няма да се откажа от работата, защото двамата страдате от скрупули? Разбрано?