Джеймс Чейс - Светът е в моя джоб

— Какво ще кажеш за това. Ед?

Със смръщени вежди Блек запали цигарата си.

— Това е удар, който нищо не ми говори, въпреки всичките мангизи, които могат да се вземат, но ако имаш някаква идея, аз те слушам.

Такъв си беше Блек. Той не се ангажираше никога, без да познава всички детайли на проблема.

Дебелият Джипо се оживи, гледайки притеснено ту Китсън, ту Морган.

— Какво толкова трудно има в това бачкане?

Морган посочи Китсън с повелителен жест:

— Ти трябва да ги осведомиш, малко момче! Ти трябва да знаеш. Ти си работил във фирмата.

— Казваш, че съм осведомен! Това е действително гнила работа. Ако някой е достатъчно откачен да вземе въпросните мангизи, той се хвърля в устата на вълка.

Китсън остави погледа си да броди по тримата си по-възрастни компаньони притеснен да им говори с такъв авторитет и чувствувайки се съвсем неловко.

— Това не са шеги — подхвана той. — Компанията за блиндирани фургони „Уелинг“ е отлично екипирана, за да предотврати всякакъв удар. Тогава работех на заплата и затова го зная. Както токущо го каза Франк, по това време аз бачках за обществото.

Джипо прекара ръка през лицето си и се обърна към Морган със смръщени вежди.

— Но ти знаеш един начин, нали Франк? — попита го той.

Последният не му обърна внимание. То гледаше втренчено Китсън.

— Хайде, малкия — каза той. — Слушам те! Обясни ни защо е толкова трудно.

Китсън Взе един от жетоните на Морган и започна да го върти между едрите си пръсти, без да изпуска човека от очи, със загрижено чело.

— Аз бях още в агенцията, когато доставяха новия блиндиран фургон. Преди това те имаха един вид кутия за сардини, която трябваше да се конвоира от четирима мотоциклетисти. Но новият фургон няма нужда от ескорт. Той е действително най-доброто, което може да се направи в тоя бранш. Те са толкова сигурни в тяхната машинка, че даже не осигуряват повече товара.

— Какво му е толкова особеното на този фургон? — попита Морган.

Китсън прекара ръка в косите си. Макар, че вече се страхуваше да говори, той бе решил поне веднъж да докаже на Морган, че се лъже и че неговият удар е нереализуем. Досега имаше доверие в Морган. От шест месеца, откакто с другите създадоха екип, те бяха успели в няколко хубави удара. Не много плодоносни, може би, но без рискове и всеки път Морган беше мозъка на експедицията.

Китсън се съгласяваше на драго сърце, че двеста хиляди долара бяха сума, но защо да се мисли за това?. Морган смяташе, че бе добре тези мангизи да се вземат, но той си слагаше таралеж в гащите!

— Хайде, синко? — намеси се Морган с подигравателни очи. — Какво толкова необикновено има този фургон?

Китсън пое дълбоко въздух.

— Няма начин да се приближиш до него, Франк — каза той. Толкова много искаше да го убеди, че гласът му трепереше. — Блиндажът на фургона е от специална сплав срещу куршуми. Не може да се пробие. Може би ще може да се стопи, ако се подложи на силно и продължително нагорещяване, но за това ще се искат часове или даже дни. Най-здравото във фургона е вратата. Ключалката има часовников механизъм и при натоварен фургон се блокира. Карайки бързо, за три часа трябва да се стигне до „Центъра за изследвания“. Системата с часовниковия механизъм освобождава ключалката четири часа, след като фургонът е напуснал агенцията. Това дава време на шофьора, да се върне обратно в случай на задръстване или повреда.

Той постави жетона на масата и погледна другите двама, които го слушаха наведени напред, със съсредоточен вид.

— На бордното табло има едно копче, което командва ключалката, така че ако има опасност, шофьорът само натиска бутона и спира часовниковия механизъм.

— И тогава, какво става? — запита Морган все така иронично.

— Веднъж натиснато копчето, никой не може да отвори вратата, докато часовниковия механизъм не се задействува, а това е работа на техник. — Китсън запали цигара и изпусна пушека през разширените си ноздри. — И това не е всичко. Те имат във фургона радиопредавател. Когато са на път за Центъра, те постоянно са във връзка с агенцията.

Той забеляза, че Морган го гледа с насмешлива усмивка и пренесе вниманието си върху Джипо, към когото се обърна директно:

— Слушай, да предположим, че някой откачен се опита да атакува фургона. Да предположим, че той блокира пътя и принуждава фургона да спре… Автоматично шофьорът и пазачът пристъпват към действие. Шофьорът натиска копчето и блокира ключалката. Пазачът натиска друго копче и стоманени капаци закриват стъклата. Фургонът става херметичен сандък. Накрая, когато е натиснато последното копче, радиото започва да излъчва продължителен сигнал, който всички полицейски коли, снабдени с приемателен пост, могат да хванат и където и да се намира фургонът, те ще го открият. Веднъж, след като са натиснали трите копчета, типовете могат само да си въртят палците в стоманената си кутия и да чакат помощ. — Той нервно изтърси пепелта от цигарата си. — Аз казах веднъж и сега повтарям: никой не може да ограби тези фургони! Те са защитени.