Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

— Фред? — Биглър се ухили. — Самосъжалява се. Сестрите се оплакват от езика му, но върви към подобрение. Ще го изпишат след около две седмици.

— Ще му се обадя — каза Лепски. — Не искам да се притеснява. Като знае, че аз поемам работата му, ще се успокои.

Биглър изглеждаше смутен.

— Недей да го правиш. Трябва да се върне бързо. А с това обаждане само ще влошиш артрита му.

Когато Биглър излезе, Лепски погледна към детектив II ранг Макс Джейкъби, който преглътна една усмивка.

— Чу ли го какво каза? — попита той. — Мислиш ли, че ми завижда?

— А има ли някой, който да не ти завижда, Том? Дори и аз ти завиждам.

— И ти? — Лепски беше очарован. — Да — той сви рамене. — Ами това е положението. Изглежда ще трябва да свикна. Нещо да се е случило?

— Нищичко. Полицейският бележник е празен.

Лепски се разположи по-удобно на стола.

— Това, което искам, е едно пикантно убийство… сексуално убийство. Докато Фред го няма, това може да е големият ми шанс. — Той запали цигара и се загледа в празното пространство. — Знам, че Фред не е глупав, но същото важи и за мен. Сега, когато получих повишението, Карол вече ми натяква да съм станел сержант. Жените никога не са доволни. — Той се прозя и поклати глава. — Щастлив си, че не си женен.

— Да не мислиш, че не знам — разпали се Джейкъби. — Аз съм за свободата!

Лепски се намръщи.

— Не мисли, че критикувам брака. Много неща може да се кажат за него. Млад човек като тебе трябва да се ожени. Ти…

Телефонен звън го прекъсна.

— Виждаш ли? — захили се Лепски. — Появя ли се, и нещо се случва. — Той грабна слушалката.

— Полицейски участък. Детектив I ранг Лепски слуша.

Джейкъби скри усмивката си.

— Дай ми сержант Биглър — излая мъжки глас.

— Сержант Биглър е в почивка — каза Лепски и се намръщи. Коя ли е тази мижитурка, дето си мисли, че е по-добре да говори с Биглър, отколкото с него. — Какво има?

— Хартли Данвас се обажда. Капитан Теръл там ли е?

Лепски се изпъна на стола.

Хартли Данвас беше не само експерт по балистика в Областната прокуратура, но и собственик на луксозен магазин за оръжие, който обслужваше богатите клиенти с всевъзможни оръжия за лов — човек, който освен че беше важна клечка в града, бе и личен приятел на шефа на Лепски.

— Не, мистър Данвас, шефът още не е дошъл — каза Лепски, който съжали, че се е обадил. — С нещо да ви бъда полезен?

— Бързо изпрати някой компетентен човек тука долу. Извършено е нахлуване с взлом — каза Данвас рязко. — Предай на капитан Теръл, че искам да го видя, когато дойде.

— Разбира се, мистър Данвас. Самият аз ще дойда, господин Данвас — каза Лепски. — Тръгвам веднага, господин Данвас. — И той затвори телефона.

— Значи беше Хартли Данвас — каза Джекъби, като гледаше право пред себе си.

— Да… Има неприятности. Обади се на шефа. При Данвас е извършен взлом. — Лепски се изправи и толкова силно бутна стола назад, че той падна с трясък на пода. — Кажи му, че Данвас го вика, че аз съм се заел със случая. — Той излезе.

Хартли Данвас, висок, слаб и прегърбен, наближаваше петдесет и пет години и притежаваше самоувереността и арогантността на човек, който има милиони.

— Кой си ти, по дяволите? — попита той, когато въведоха Лепски във великолепния му кабинет. — Къде е Биглър?

Лепски не беше в настроение да го командват. Тази мижитурка може да е голяма клечка, но пък Лепски беше I ранг.

— Аз съм Лепски — каза със служебен тон. — Разкажете ми за взлома.

Данвас присви очи.

— А, да, чувал съм за вас. Теръл дойде ли?

— Уведомен е. Най-обикновен взлом, мога и аз да се заема, шефът е зает.

Данвас изведнъж се засмя.

— Да… разбира се. — Той се изправи. — Ела с мен.

Пресече големия магазин, спусна се надолу по някакви стълби и отиде в склада.

— Оттук са влезли.

Лепски погледна малкия прозорец, обкован със стоманена решетка. Решетката беше откъртена и висеше на цимента.

— Стоманен кабел, кука и кола — каза Лепски и погледна през прозореца към тясната алея, която водеше за паркинга. — Лесна работа. Какво са взели?

— Така ли са направили? — Данвас започна да гледа на Лепски с по-голямо уважение. — Взели са една от най-добрите ми пушки — ръчна изработка, с телескопичен мерник и със заглушител, струва петстотин и шейсет долара.

— Друго липсва ли?

— Кутия със сто патрона за пушката.

— Къде стоеше пушката?

— Ще ти покажа.

Данвас. Тръгна обратно към магазина.

— Беше в тази витрина — спря пред една тясна стъклена кутия върху щанда. — Не е трудно да се вземе. Само трябва да се повдигне стъкленият капак. Не съм го пипал. Може да има отпечатъци от пръсти.