Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

— Съжалявам, мистър Маккуин.

Маккуин се завъртя на стола и гневно погледна към Токо.

— Тази препечена филия е студена! Какво ви става на всички тази сутрин? Донеси ми друга!

В 9.03 беше свършил да диктува, гневът му все още тлееше, когато излезе наперен навън на слънце, където го очакваше ролс-ройса.

Брант, многострадалният му шофьор на средна възраст, чакаше до вратата на колата с шапката под мишница. Марта Делвайн излезе на стълбите да изпрати Маккуин.

— Ще се върна в шест. Холидей ще дойде. Каза, че ще дойде към шест и половина, но го знаеш какъв е, никога не е точен…

Това щяха да бъдат последните думи, които Дийн К. Маккуин произнасяше. Марта запази ужасяващият спомен от последната секунда до гроб. Тя стоеше близо до Маккуин и гледаше нагоре към него, когато видя как високото му чело се превърна в разкашкана маса кръв и мозък. Малко парче мозък отхвръкна върху лицето й и потече надолу по бузата. Кръвта му изпръска бялата й пола. Той падна тежко, а куфарчето с документите се стовари върху мраморните стъпала, отвори се и се разсипа.

Парализирана от ужас, Марта видя как масивното тяло на Маккуин се търкаля надолу по стълбите, усети ужасното лигаво нещо по лицето си и започна да пищи.

Доктор Луис, съдебният лекар, слезе по стълбите в салона, където го очакваха Теръл, Биглър и Лепски. Луис беше нисък, набит, плешив, с лунички и с талант, на който Теръл разчиташе.

Позвъняването дойде, след като Лепски вече беше вдигнал на крак пресата по повод на откраднатата пушка. Обади се Стив Робъртс, патрулиращ полицай, който докладва, че чул писъци от къщата на Маккуин и отишъл на проверка. Сигналът му накара Теръл, Биглър и Лепски да се втурнат веднага надолу към полицейската кола, а Джейкъби оставиха да алармира отдел „Убийства“. Докладът не събуди и най-малкото съмнение у Теръл, че става дума за убийство и не на кого да е, а на един от влиятелните граждани — нещо, което не се беше случвало в Парадайз Сити от много време.

Пристигнаха едновременно с линейката, а след пет минути дойде и доктор Луис.

Сега вече тялото пътуваше към моргата.

— Как е тя? — попита Теръл.

— Упоена е — каза Луис, като спря в подножието на стълбите. — Няма да можете да говорите с нея поне 24 часа. Почти е откачила.

Теръл никак не се учуди, след като беше научил подробностите и бе видял тялото на Маккуин.

— Някакви предположения, докторе?

— Далекобойна пушка. Сега отивам да изследвам куршума. Бас държа, че е свръхмодерна пушка с оптичен мерник.

Теръл и Биглър си размениха погледи.

— Откъде е стреляно?

— Отгоре.

Теръл излезе с Луис на терасата. Те огледаха околността.

— Някъде оттам е било — каза Луис и посочи с малката си дебела ръка. — Аз тръгвам. Твой проблем е да откриеш гълъбчето. — И той влезе вътре.

Биглър се присъедини към Теръл.

Те двама отново огледаха района. Големи кестени ограждаха имението на Маккуин, след тях имаше магистрала, после празно пространство, а в далечината се виждаше жилищен блок с плосък покрив.

— Страхотен изстрел — каза Биглър, — ако са стреляли оттам. — Няма откъде другаде… огледай наоколо — каза Теръл. — Нали чу Луис — свръхмодерна пушка с оптичен мерник… може би е на Данвас.

— Може би. След като Луис изследва куршума, ще разберем.

— Том! — Теръл се обърна към Лепски. — Вземи колкото хора искаш и претърсете онзи жилищен блок. Провери покрива и свободните апартаменти. Ако няма свободни, провери ги всичките. Знаеш какво трябва да направиш и без да ти казвам.

— О’кей, шефе!

Лепски взе четирима от отдел „Убийства“, качиха се в колата и отпрашиха към жилищния блок.

— Хайде да отидем да поговорим с шофьора и с японеца — каза Теръл.

— Виж кой пристига — изпъшка Биглър.

Висок мъж със сива коса слезе от колата си. Някой му беше казал някога, че прилича на актьора Джеймс Стюарт, и оттогава той бе усвоил неговите маниери. Беше Пит Хамилтън, репортер от криминалната хроника на „Парадайз Сити Сън“ и на местната телевизия.

— Ти се оправяй с него, Джо — каза Теръл с крайчеца на устните си. — Не му казвай за пушката. 33 Мълчи си. — Той влезе в къщата.

Хърбърт Брант, шофьорът на Маккуин, не можа да каже нищо. Беше изпаднал в шок и още трепереше. Теръл разбра, че само ще си загуби времето с въпросите, но Токо, японският слуга, който не бе видял убийството, напълно се владееше. Той връчи на Теръл бележката, която Маккуин така презрително беше хвърлил на пода. Описа навиците и характера му. Информацията, която той даде, бе полезна и можеше да се използва.