Джеймс Чейс - Искаш ли да останеш жив?

— Но, скъпи, дори да си загубиш работата това ли е най-важното?

Хедли стисна юмруци, въздъхна и подтисна раздразнението си.

— Не разбираш, Моника. Моля те… отивай да си легнеш. Искам да говоря с Франк.

— Но аз наистина разбирам, Лосън.

— Не, не разбираш! Не можеш да схванеш, че целият град експлодира.

— Така ли? — Тя стана, грациозно се приближи до големия панорамен прозорец и погледна към небостъргачите, които ограждаха градската управа. От толкова много прозорци само няколко светеха.

— Бих казала, че повечето хора са си легнали и отдавна спят. Единствените, които експлодират доколкото виждам, са шепа журналисти и ти.

— Моника, много те моля, отиди да си легнеш.

— Да, разбира се. — Тя се усмихна на Теръл и отиде до вратата. — Лосън е голям общественик, Франк — каза оттам и излезе.

Последва дълго мълчание, после Хедли се обади:

— Моника не може да разбере какви усложнения се крият зад всичко това. Не е нужно да ти казвам, че утре и ти, и аз можем да останем без работа, нали?

Теръл извади лулата си и започна да я пълни.

— Така ли? — той погледна Хедли. — Изчаках, за да ти кажа нещо, Лосън. Сега Моника я няма и ще ти го кажа. Според мен ти се държиш като старица, която си въобразява, че под леглото й се крие мъж.

Хедли почервеня.

— На мен ли говориш? — попита той, но под твърдия поглед на Теръл успя да овладее нервите си. — Не можеш да ми кажеш такова нещо.

— Вече го казах — отговори Теръл. — А сега за разнообразие би ли ме изслушал? — Той замълча, Докато си запали лулата, и когато почувства удоволствието, продължи. — От петнайсет години съм шеф на полицията. Вършил съм си работата и знам това, както и ти го знаеш. Че някакъв си луд, който е на свобода, е убил двама души, не е причина за паника, а ти точно това правиш. Би трябвало да знаеш, както и аз знам, че във всеки град от време на време се явява по някой луд и в това няма нищо необичайно.

Хедли потри с пръсти челото си.

— Но сега става в Парадайз Сити!

— Вярно. А с какво е по-различен Парадайз Сити? Ще ти кажа. Парадайз Сити е мястото, където живеят едни от най-богатите, най-арогантните, най-вулгарните и най-неприятните хора в цялата страна. И така, убиецът пристига: лисица сред златни гъски. Ако се беше случило в някой друг град, изобщо нямаше да си правиш труда да прочетеш за това.

Хедли се опита да запази спокойствие в гласа:

— Мое задължение е да защитавам хората, на които служа! Не ми пука какво става в друг град! Има значение само това, което става тук.

— И какво става тук? Някакъв си побъркан убил двама души. С паникьосване няма да го открием.

— Само седиш и си приказваш — ядосано каза Хедли. — Но какво вършиш?

— Ще го открия. Ще ми отнеме известно време, но ще го открия. Струва ми се, че в момента но начина, по който се държите и ти, и журналистите, създавате атмосферата, която цели убиецът.

Хедли се облегна на стола.

— Какво искаш да кажеш? Внимавай какво говориш! Досега ти и хората ти не сте направили нищо, с което да повлияете на когото и да било! Две убийства! И какво знаем? Нищо! Какво искаш да кажеш с това, че съм създавал атмосфера, която целял убиецът? Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

Абсолютно невъзмутимо Теръл кръстоса дебелите си крака:

— Живея в този град по-голямата част от живота си. За първи път надушвам страх. Усещал съм мирис на пари, секс, корупция, скандали и пороци, но никога страх… а сега чувствам страха.

Хедли направи нетърпелив жест:

— Пет пари не давам за това! Обвиняваш ме, че създавам атмосфера, която цели убиецът… изрази се по-ясно!

— Запитвал ли си се какви са мотивите за тези убийства? — попита Теръл. — Защо убиецът си прави сам реклама? Когато имам случай на убийство, се питам какъв е мотивът. Убийство без мотив се разкрива трудно. И така, аз се питам, какъв мотив се крие зад тези убийства.

Хедли се отпусна назад на стола.

— Какво ме гледаш? Това е твоя работа, по дяволите!

— Правилно. Моя работа е. — Теръл изпусна дим от лулата си. — Нито едно убийство не е извършено без мотив. Когато човек има работа с луд, мотивът е неясен, но съществува, ако го търсиш достатъчно старателно. Маккуин беше типичен представител на този град. Лиза Мендоза беше музикантка. Няма връзка между тях двамата, освен една — тяхната смърт служи като средство за реклама на мъж, който нарича себе си Екзекутора. Името е измислено умно… име, което има въздействие. С такова име се влиза по заглавията на вестниците. Докато не открия нещо друго, мисля, че това е мотивът… да създаде паника в града.