Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

— Добре де, може и да ме е изплашил — каза и се опита да се усмихне. — Няма нищо необичайно в това, нали? Не исках да те завари тук с мене. Ами ако съобщи на баща ти? Нима това не е достатъчно човек да си загуби ума?

— Защо ще предупреждава баща ми?

— Допустимо е, нали? Във всеки случай, мислех за тебе. Бях се шашнал.

— Искам истината, Хари! — рязко настоя тя. — Защо му каза, че си закарал Глори в Колиър Сити, след като на мене ми заяви, че си я качил на влака за Мексико Сити?

Хари усети как усмивката замръзна на лицето му. Сети се, че веднага след като бе затворил входната врата, тя сигурно е излязла от банята и през отворения прозорец е чула целия разговор. „Мисли! — рече си гневно. — Сега всичко зависи от една убедителна лъжа. Объркаш ли се, ще разбере, че нещо е станало. Мисли, глупако!“

— В Колиър Сити ли? — той успя да пусне една фалшива усмивка. — Ами че нали все нещо трябваше да му кажа? Не исках да узнае, че е отишла при брат си.

Сивите очи на Джоан се взряха в него притеснено.

— Защо?

— Какво значи това? Разпит с изтезания ли?

— Защо не пожела оня да узнае, че е отишла в Мексико Сити? — повтори тя, продължавайки да се отдръпва от него.

Мозъкът му усилено работеше. Трябваше да преодолее страха си. Неговата находчивост не го беше изоставила. Той седна на леглото и извади пакет цигари.

— Тайната не е моя, но знам, че ще съумееш да я запазиш — започна той. — Седни, за Бога, и недей да гледаш така, сякаш съм извършил нещо кой знае колко ужасно. Уверявам те, че не съм. Отпусни се, бебчо, и ще ти разкажа всичко.

Джоан мина покрай него, отиде до креслото и седна. Лицето й все още беше възбудено, а очите тревожни и напрегнати.

— Нали си спомняш, когато ти казах, че Глори си имаше неприятности — рече Кари. — Споменах ти, че беше на прага на самоубийство о, когато я срещнах. Онова, което не съм ти обяснил, е защо беше закъсала. Полицията я търсеше. Никога не обели пред мене дума за причината, поради която я преследваха. Не повярвах на онова ченге. Може тази басня за петдесетте долара да е истинска. И сигурно е, но нямах намерение да му казвам къде е отишла Глори. Доколкото разбрах, беше се добрал до описанието й от сестра си. Като му съобщих, че е заминала за Колиър Сити — това беше първото име на град, което ми хрумна! — го пратих за зелен хайвер. Предполагам, че ще вдигне полицията в Тампа да я търси. Ако го сторят, значи не биха започнали издирване в Мексико Сити, нали?

Джоан гледаше някъде встрани. Тя нервно си играеше със закопчалката на чантата си.

— Ясно — рече тихо. — Да, естествено. Сега разбирам. Когато те чух да му обясняваш, че била отишла в Колиър Сити, се смаях.

— Но защо? — попита Хари с престорена небрежност. Долавяше, че не я е убедил, и това го правеше напрегнат и неспокоен.

— Защото все още не мога да повярвам, че би те напуснала по този начин — отвърна Джоан. — Тя те обичаше. Това си личеше по очите й, по това, как те гледаше и как ми говореше за тебе. Жена с нейния характер не би се отказала толкова лесно от мъжа, когото обича. Това продължава да не ми дава мира.

— Но не съзнаваш ли — каза Хари, мъчейки се да не допусне нотка на отчаяние в гласа си, — че точно понеже ме обичаше, Глори не искаше да ми пречи? Обясних й, че двамата с тебе смятаме да се оженим. Веднага щом разбра как стоят нещата, тя се оттегли по най-елегантния начин. О’кей, постъпила е благородно, но няма нужда да се прави събитие от това. В края на краищата тя си даваше сметка, че вътрешно съм скъсал с нея.

— Но ти ми каза, че се била заинатила. Спомена, че искала повече пари и че вероятно щяло да ти се наложи да й дадеш целия си капитал, за да се отървеш от нея.

— Помня, че го казах. — Беше му все по-трудно да контролира нарастващото си нетърпение. — Първоначално смяташе така, но после промени становището си. Разбра, че е излишна. Премисли всичко и когато й заявих, че ще й дам колкото иска, се съгласи да вземе само две хиляди долара.

Джоан се сгуши в креслото.

— Не ти ли е мъчно за нея, Хари? Въпросът го завари неподготвен.

— Ами да… Мъчно ми е, естествено, но няма никакъв смисъл двама души да си опропастяват взаимно живота, нали? Тя ще го преодолее. Оставил съм й малко сухо, а освен това има и брат, който ще се погрижи за нея. Хайде да забравим тази история, Джоан.

— Какъв е брат й?

Ръцете на Хари се свиха в юмруци. Успя някакси да каже спокойно:

— Нямам представа. Не съм я питал. Има ли някакво значение?

— Не, мисля, че не. Е… — тя се изправи. — Трябва да вървя.