Джеймс Чейс - Няма да ти се размине

Глори остана в автобуса и го остави да отмине обичайната й спирка. Тя набързо огледа останалите пътници. Бяха само четирима — три жени и един свещеник в напреднала възраст. „Заплахата не би могла да се крие в автобуса“, каза си тя. Щяха да я проследят с кола. Погледна през задното стъкло към бавно течащия поток на уличното движение.

Човекът на Бен би могъл да се намира във всяка една от колите зад автобуса. Глори плати допълнителната такса и слезе три спирки по-нататък, като се озова в самото сърце на търговския център. Първо трябваше да се убеди, че е следена, и ако се окажеше, че е така, тогава щеше да й се наложи да се откачи от преследвача. Тя енергично си проправи път през тълпата и бързо влезе във входа на „фери“ — един от големите магазини. Спря се, за да погледне назад.

Един открит „Буик“ се измъкна с форсиране от двойния поток на движението и паркира на улицата около петдесет ярда по-нататък. От колата слезе висока, попрегърбена мъжка фигура и се запъти срещу нея.

Приличаше на човек, когото Бен би наел. Със силно разтуптяно сърце тя влезе в магазина. Минавайки през различните отделения, отиде до ескалатора, който щеше да я изкачи на следващия етаж. Докато се носеше нагоре, Глори хвърли поглед назад към партера на магазина.

Високият мъж, с ръце в джобовете и цигара между тънките устни, се движеше с широки крачки към ескалатора и тя изпита моментно задоволство, че не беше подценила Дилейни. Той беше изпратил някого след нея.

Тя влезе в отделението за трикотаж и купи чифт найлонови чорапи. Вътре беше почти празно. Високият мъж не се виждаше. Тогава Глори отново слезе долу с ескалатора и се насочи към редицата телефонни кабини. Последната беше свободна. В съседната кабина имаше една жена. Тя междувременно подреждаше пакетите си за по-голямо удобство. Глори предположи, че жената щеше да се позабави известно време. Влезе в кабината и затвори плъзгащата се врата. Избра номера на апартамента си, закривайки шайбата с тяло. Докато телефонът звънеше, тя хвърли поглед през остъклената врата.

Високият мъж беше наблизо, задълбочено разглеждащ една електрическа самобръсначка, която беше взел от рекламния щанд в ъгъла. Знаеше, че той не би могъл да я подслуша, и нетърпеливо чакаше Хари да вдигне телефона. Той се обади след малко повече от секунда.

— Хари? Глори е…

— Как се справи? — попита той разтревожено.

— Всичко е наред. Той ще се срещне с тебе. Слушай сега, Хари. Изпратил е един от хората си подире ми. Предполагам, че иска да разбере кой си и мисли, че ще го заведа при тебе. Обаждам се от „фери“, а човекът му е точно срещу мен. Трябва веднага да си събереш багажа и да се махнеш. Този човек не бива да те вижда. Аз ще го поразмотая, за да спечелиш време да се приготвиш и да вземеш такси. После ще се отърва от него. — Тя погледна часовника си. Беше един без двайсет. — Ще бъда на ъгъла на Уестърн и Ленъкс в един и петнайсет. Там има вестникарска сергия. Спри таксито, слез и си купи вестник. Няма да поглеждаш към мене, докато не те заговоря. Ако съм се откачила от него, ще се кача с теб в таксито. Ако той продължава да ме следи, ще трябва да отидеш на гарата. Влакът тръгва в два. Ако мога, ще те изпратя, но ако не мога, тогава ще се срещнем в Ню Йорк, в фоайето на „Астор“, в единайсет часа в петък. Разбра ли?

— Да — гласът на Хари прозвуча развълнувано. — Не поемай никакви рискове, бебчо. Ще бъда на мястото в един и петнайсет.

— Добре. — Глори усети лек спазъм. Ненавиждаше разделите с него и мисълта за предстоящите три дни самота я ужасяваше. — Аа, Хари, бъди внимателен, когато излизаш от апартамента. Бен може да е проверил в телефонния указател и да е открил къде живея. Възможно е да е изпратил някой да наблюдава сградата. Ще провериш дали не те следят, нали?

— Ще имам грижата. Значи той ще се срещне с мене.

— Да. Като се видим, ще ти разкажа какво се случи. До един и петнайсет, Хари! И бъди внимателен!

Докато оставяше слушалката, Хари чу звънеца на входната врата.

С глава, изпълнена с мисли за онова, което му беше казала Глори, той мина през стаята и излезе в малкото антре. Протягаше вече ръка да отвори вратата, когато се спря с внезапно застинало лице. Откакто живееше с Глори, не помнеше някой да е звънял след десет часа. Кой можеше да бъде? Той си спомни нейното предупреждение. Беше вероятно „гостът“ да е някой от хората на Бен. Пристъпи безшумно до вратата и полека плъзна резето в отверстието му. После зачака, напрегнат и слухтящ. Звънецът прокънтя още веднъж — пронизително и настойчиво. Хари продължаваше да чака. Бавно се изнизаха няколко минути. Тогава ключът в ключалката започна да се движи. Хари го наблюдаваше с разтуптяно сърце. Някой беше стиснал края на ключа с чифт дълги щипци и го превърташе от външната страна. Когато бравата бе отключена последва тихо изщракване, след което дръжката се завъртя и вратата изскърца от натиска върху резето.