Реймънд Чандлър
Емфието на професор Бинго
Беше едва десет сутринта, а музиката вече бумтеше с всичка сила. „Бум, бум. Бум, бум, бум.“ Басите бяха надути до дупка. Чак подът вибрираше. Ритъмът заглушаваше мъркането на електрическата самобръсначка, която Джо Петигру прокарваше нагоре-надолу по лицето си, и туптеше в пода и в стените. Струваше му се, че я усеща със стъпалата си. Сякаш се катереше нагоре по краката му. Съседите сигурно бяха на седмото небе от щастие.
Едва десет часът сутринта, а вече лед в чашите, зачервени бузи, леко блеснал поглед, глупава усмивка, висок смях без каквато и да било причина.
Извади щепсела от контакта и мъркането на самобръсначката спря. Докато прокарваше пръсти по кожата в долната част на лицето си, погледът му случайно срещна очите в огледалото и мрачно се вгледа в тях.
— Измит — процеди той през зъби. — На петдесет и две, а вече си съвсем изкуфял. Чудя се как изобщо си там. Изненадвам се, че те виждам.
Издуха косъмчетата от главата на самобръсначката, постави предпазното капаче, нави внимателно кабела върху уреда и го прибра в чекмеджето. Извади лосиона за след бръснене, натри лицето си с него, после си сложи пудра и внимателно я избърса с хавлиена кърпа.
Смръщено погледна изпитото лице в огледалото и се обърна да надникне през прозореца на банята.
Не беше особено мъгливо тази сутрин. Направо си беше слънчево и ясно. Даже се виждаше сградата на кметството. Кой ли пък иска да гледа кметството? Да върви по дяволите кметството! Излезе от банята и навлече сакото, слизайки по стълбите. „Бум, бум. Бум, бум, бум.“ Като в евтина кръчма, където миришеше на дим, пот и долнопробен парфюм. Вратата на хола беше полуотворена. Влезе и застана на прага, вперил поглед в двамата вътре — допрели буза до буза, бавно се носят из стаята. Танцуваха, лепнати един за друг със замечтани очи, в свой собствен свят. Не бяха пияни. Само пийнали, колкото да им се прииска да слушат музиката високо. Стоеше и ги гледаше. Устните на Гладис леко се разтеглиха в подигравателна гримаса, едва забележима. Портър Грийн беше стиснал цигара в ъгълчето на устата си и попритворил едното си око, за да го предпази от дима. Висок, тъмнокос мъж, леко посребрял. Добре облечен. С хитри очички. Приличаше на продавач на коли. Изобщо на някой, чиято работа не е твърде тежка, нито особено почтена. Музиката спря, някой започна сладкодумно да реди реклама. Танцуващите се разделиха. Портър Грийн пристъпи към радиото и намали звука. Гладис остана насред стаята и погледна към Джо Петигру.
— Можем ли да направим нещо за теб, скъпи, каквото и да е? — попита тя с явно презрение в гласа.
Той безмълвно поклати глава.
— Тогава ти можеш да направиш нещо за мен. Пукни. — Отвори широко уста и избухна в силен смях.
— Престани — обади се Портър Грийн. — Стига си се заяждала с него, Гладис. Е, не обича танцова музика. И какво от това? И ти не харесваш някои неща, нали?
— Разбира се — отвърна Гладис. — Него например.
Портър отиде да вземе бутилка уиски и наля в две големи чаши, оставени на малката масичка.
— Искаш ли уиски, Джо? — попита той, без да го поглежда.
Джо Петигру отново поклати леко глава и нищо не каза.
— Той може да прави номера — продължи да се заяжда Гладис. — Почти е човек. Но не може да говори.
— О, млъкни — отегчено я сряза Портър. Вдигна двете пълни чаши. — Виж, Джо, аз купувам алкохола. Не се тревожиш за това, нали? Не? Е, добре. — Подаде едната чаша на Гладис. Двамата отпиха, без да свалят очи от мълчаливия Джо Петигру, застанал на прага.
— И да взема да се омъжа за тоя — замислено произнесе Гладис. — Как можах? Чудя се какви ли приспивателни съм вземала тогава?
Джо Петигру направи крачка назад, озова се пак във вестибюла и притвори вратата. Гладис се втренчи в нея.
— И все пак — каза тя с променен тон — той ме плаши. Стои там и мълчи. Никога не се оплаква. Никога не се ядосва. Какво ли става в главата му?
Рекламното сладкодумие се изчерпа и пуснаха нов запис. Портър Грийн направи крачка към радиото и отново увеличи звука, после го намали.
— Май мога да се досетя — отвърна на въпроса й той. — Такива истории се случват доста отдавна. -Увеличи отново звука и разтвори обятия.
Джо Петигру излезе на предната веранда, пусна резето на старомодната тежка входна врата и я затвори зад себе си, за да заглуши бумтенето на радиото. Огледа предната част на къщата и забеляза, че прозорците бяха затворени.
Читать дальше