Линкълн Чайлд - Границата Мохо

— Мамка му! — възкликна Хорст. Внезапната тревога в гласа му накара Адкинсън да изтръпне от страх. Издига се!

— Кое? — попита Гроув.

— Буболечката. Вече не се спуска, а идва към нас!

Адкинсън се обърна към централния екран на инженера и през зеленикавия оттенък на сонара видя, че роботът се движи нагоре и сякаш увеличава скоростта си.

— Спри го! — извика Гроув. — Изключи го!

Хорст отчаяно тракаше по клавиатурата.

И после изведнъж се разнесе пронизителен сигнал за тревога.

— Предупреждение за сблъсък — каза безплътен женски глас. — Предупреждение за сблъсък.

— Нищо не става — изкрещя Хорст. — На седемдесет фута е и се приближава.

Стомахът на Адкинсън отново се сви от страх. Ако Буболечката ги блъснеше и повредеше външната част на Топчето, сложната мрежа от подпори, поддържаща структурната цялост, можеше да се наруши.

Той изведнъж се паникьоса и се заобръща наляво и надясно, свиваше и отпускаше пръсти и трескаво търсеше решение.

— Отменям мисията! — извика Гроув. — Хорст, прекъсни електромагнитната връзка. Отправяме се към повърхността.

— Прекъсната е, но въпреки това Буболечката се приближава. Сега е на петдесет фута и идва бързо!

— По дяволите! — Гроув грабна предавателя. — Контрол на спускането, говори Стъклено топче Едно. Прекратяваме мисията и се връщаме.

— Топче Едно, повтори! — изпращя предавателят.

— Буболечката се повреди. Извършваме аварийно издигане.

Адкинсън се хвана за седалката, отчаяно се мъчеше да се овладее. Имаше чувството, че се издигат болезнено бавно. Очите му се стрелкаха към екраните на Хорст. „По-бързо, мамка му, по-бързо.“

— Предстои сблъсък — съобщи мекият като коприна женски глас. — Предстои сблъсък.

— Двадесет фута! — изпищя Хорст. — О, Боже.

— Пригответе се за сблъсък! — изкрещя Гроув.

Адкинсън се хвърли върху командното си табло, вкопчи се в армираната преграда и стисна зъби. За един странен миг му се стори, че всички влудяващи звуци в сферата — воят на предупреждението за опасна близост и безумните викове на Гроув, са заглушени от продължителната агония на очакването. След това отдолу се разнесе силен трясък. Топчето се разтресе, люшна се, заскърца и застърга и после внезапно, стремително и неконтролируемо полетя нагоре. Адкинсън силно удари главата си в пода и пред очите му падна мрак.

Крейн тичаше из лабиринта коридори на третата палуба, придружен от млад морски пехотинец с късо подстригана руса коса.

— Какво има? Какво се е случило?

— Не знам, сър — отвърна командосът. — Заповедите ми са да ви придружа до Сондажния комплекс. Незабавно.

Пехотинецът спря и отвори врата без надпис, зад която имаше тясно служебно стълбище. Заслизаха по металните стъпала, като прескачаха по две наведнъж, и стигнаха до първата палуба. Командосът отвори друга врата и отново хукнаха по лабиринт от коридори. Докато бягаше, Крейн забеляза, че стените на най-ниското ниво на Базата са боядисани в тъмночервено.

Пред тях се появиха големи двойни врати. Двамата пазачи ги отвориха. Отвъд се намираше Сондажният комплекс, огромният хангар, който Крейн беше видял отгоре предишния ден. Покрай трите стени бяха наредени машини и лавици с апаратура. Многобройни люкове водеха към лаборатории, работилници, наблюдателни станции и научноизследователски помещения. Високият таван беше окичен с кранове, релси, платформи, тежки вериги и хидравлични съоръжения. Техниците бързаха насам-натам, лицата им бяха измъчени и разтревожени. Някъде в далечината звучеше аларма.

Няколко души се бяха събрали около горния край на шлюза в средата на хангара. Сред тях беше адмирал Спартан. Крейн отиде при тях.

— Какво става?

Адмиралът го погледна за миг, после отново се втренчи в шлюза.

— Със Стъклено топче Едно се е случила злополука.

— Каква злополука?

— Загубихме връзка с екипа, затова няма как да разберем със сигурност. Но очевидно роботът, който тегли сферата надолу в шахтата, се е повредил. Сблъскал се е с Топчето. И сега сферата се издига неконтролируемо.

— Господи. Разхерметизирала ли се е?

— Малко вероятно. Нараняванията им по-скоро ще са в резултат на сблъсъка.

— Травми от удар — измърмори Крейн и се огледа, разсъждаваше трескаво. — Казахте, че в сферата има екипаж от трима души?

— Точно така.

— Нямам медицински принадлежности подръка.

— Всеки момент ще донесат полеви комплекти за спешна помощ.