Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Беше сфера, направена от метал, вероятно титан или нещо още по-ценно, с диаметър около три метра. Беше лъскава като огледало и блестеше ярко като слънце. От долната част като мъх от корпуса на кораб висеше малка гора от сензори, фарове и роботизирани механизми. Други две такива сфери бяха поставени в бронирани гнезда до отсрещната стена.

— Какво е това? — прошепна Крейн.

— Наричаме го Стъкленото топче, най-важната част на Базата. Всичко останало тук работи, за да го поддържа.

— Със Стъкленото топче ли копаете?

— Не. Прави го приспособена за дълбочината „къртица“ с двойна защита, машина за пробиване на тунели. В момента работата на Стъкленото топче е да следва пробивната машина и да укрепва новите секции на тунела със стоманени обръчи. По-късно, когато шахтата бъде завършена, Стъкленото топче ще премине към изследване и изваждане.

— Автономно ли е?

— Не. Няма начин всичките му функции да са автоматизирани. Обслужват го редуващи се екипажи от по трима души.

— Екипажи? Не виждам люк.

Адмиралът се засмя. Звукът наподобяваше сух лай на куче.

— На дълбочината, на която работим, не може да има люкове. Поради невероятното налягане Стъкленото топче трябва да бъде кръгло. Не може да има никакво отклонение от сферичната форма.

— Как влизат и излизат екипажите?

— Щом влязат, обшивката се заварява и шевът се излъсква до огледален блясък.

Крейн изумено подсвирна.

— Да. Всяка смяна е по двадесет и четири часа, защото влизането и излизането отнемат много време. За щастие, както виждате, имаме две резервни сфери, затова докато едната работи в тунела, друга се подготвя и презарежда. По този начин работата продължава денонощно.

Крейн не можеше да откъсне очи от ослепително блестящото кълбо. Това беше едно от най-красивите неща, които беше виждал. Трудно му беше да си представи, че трима души от екипажа са натъпкани в такова тясно пространство.

— Вероятно не сте убеден, че търсим Атлантида — сухо отбеляза Спартан. — Но не ви засяга какво търсим. Вашата грижа е медицинският проблем. Вече няма да отговаряте пред Ашър, а пред мен. Не е необходимо да споменавам, че не трябва да обсъждате какво сте видели тук с работниците от некласифицирания сектор. Движенията ви ще бъдат наблюдавани, поне в началото, и ще ви придружават до по-чувствителните зони. Разбира се, ще ви осигуряваме необходимите медикаменти и инструменти. Вършили сте секретна работа и преди и знаете какви са привилегиите и отговорностите. Ако нарушите правилата, следващите лампи, пред които ще застанете, няма да са, за да ви направим снимка.

Крейн най-после откъсна очи от сферата и погледна Спартан. Адмиралът не се усмихваше.

— Какво по-точно се е случило? — попита Крейн.

Спартан прокара пръсти по стъклената стена, спускаща се надолу към хангара.

— Досега Сондажният комплекс не беше засегнат от странното заболяване, но през последните дванадесет часа се разболяха двама души.

— Какви са симптомите?

— Може да ги попитате сам. На четвърта палуба има спешно отделение. Ще ви ги изпратя там.

— Защо не ми беше съобщено за тези нови случаи?

— Нали сега ви казвам. Двамата са от висшата охрана и не им се позволява достъп до незасекретените нива.

— Бих се възползвал от помощта на доктор Бишоп.

— Тя има ограничен достъп отвъд портала само при спешни случаи и придружена от морски пехотинци. Ще се справим с положението, ако и когато стане от критична важност. А сега, ако може да продължа. Освен двата случая, за които споменах, забелязах, че и други в Комплекса получават психически разстройства.

— Корбет знае ли?

— Не, и няма да знае. Не може да се разчита на него. Всяко експертно мнение, което предложи, трябва да бъде проверено. — Адмиралът си погледна часовника. Мисля, че сте на крак от тридесет и шест часа. Ще накарам придружителите да ви върнат в каютата ви. Поспете шест часа. Искам да сте тук утре сутринта точно в девет и да сте свеж.

Крейн бавно кимна.

— Това било значи. Дадохте ми достъп, защото и тук има проблеми.

Спартан присви очи.

— Сега имате нова задача, докторе. Не е достатъчно само да разберете какво разболява хората, трябва и да ги предпазите от болести. — Той посочи Стъкленото топче и техниците около него. — Защото всичко и всички в Базата са заменими, с изключение на копаенето. То трябва да продължи на всяка цена. Работата е от изключително важно, критично значение и аз няма да позволя на нищо и на никого да ни забави. Сам ще карам Стъкленото топче, ако се наложи. Ясен ли съм?