Линкълн Чайлд - Границата Мохо

Крейн остави документите. Чувстваше се неудобно от вторачения поглед на Ласитър. Това беше прекалено. Може би трябваше учтиво да му благодари и после да се извини и да се върне във Флорида.

Но как по-точно щеше да го направи? „АмШел“ вече бяха платили голяма сума, за да го докарат тук, и хеликоптерът беше отлетял. Меко казано, в момента Крейн беше затрупан с научноизследователски проекти. Пък и не обичаше да отказва на предизвикателства, особено загадъчни като това.

Взе писалката и без да си дава време да размисли, подписа шестте документа.

— Благодаря — каза Ласитър и отново включи касетофона. — За протокола: доктор Крейн подписа необходимите документи. — Пак изключи касетофона и стана. Елате с мен, докторе. Предполагам, че ще получите отговор на въпросите си.

Излязоха от кабинета, тръгнаха по коридора, минаха през лабиринта на административната зона, качиха се с асансьора и се озоваха в добре обзаведена библиотека, пълна с книги, списания и компютри. Ласитър посочи една маса в отсрещната страна на помещението — на нея имаше само монитор.

— Ще дойда да ви взема — каза сухо, обърна се и излезе.

Крейн седна на посоченото място и се втренчи в затворената врата. В библиотеката нямаше друг и той се запита какво ще последва. В същия миг екранът пред него примига, светна и показа лицето на мъж на около седемдесет, с побелели коси и тъмен слънчев загар. „Сигурно ще има нещо като видео въведение“ — помисли Крейн, но когато човекът му се усмихна, осъзна, че не гледа компютърен монитор, а екран на видеотелефон с малка камера, вградена в горната част на рамката.

— Здравейте, доктор Крейн — усмихна се мъжът и добродушното му лице се надипли от леки бръчки. Казвам се Хауард Ашър.

— Приятно ми е да се запознаем.

— Аз съм от Националната агенция по океаните. Чували ли сте за нея?

— Не е ли океанографското подразделение на Националното управление по океанографски и атмосферни изследвания?

— Точно така.

— Малко съм озадачен, доктор Ашър.

— Наричай ме Хауард.

— Добре, Хауард. Какво общо има Националната агенция по океаните с една петролна платформа? И къде е господин Саймън, с когото говорих по телефона и който уреди пътуването ми? Той каза, че ще ме посрещне.

— Господин Саймън не съществува. Но аз съм истински и с удоволствие ще ти обясня, каквото мога.

Крейн се намръщи.

— Казаха ми, че има медицински проблем с водолазите, които работят по поддръжката на подводните съоръжения на платформата. И това ли е лъжа?

— Само отчасти. Наистина има много лъжи, за които съжалявам, но се налага. Трябва да сме сигурни. Секретността е от изключителна важност за проекта. Пред нас е научното и историческото откритие на века, Питър.

— На века? — повтори Крейн, без да е в състояние да прикрие недоверието си.

— Имаш право да се съмняваш. Това обаче не е лъжа, а чиста истина. Въпреки това „откритието на века“ може би не е най-точното определение.

— И аз така мисля.

— Аз бих го нарекъл най-голямото откритие на всички времена.

Крейн се вторачи в образа на видеоекрана. Доктор Ашър му се усмихваше приятелски, дори бащински, но нищо в усмивката му не загатваше, че се шегува.

— Не можех да ти кажа истината, докато не дойдеш в Базата, Питър. И докато не бъдеш щателно проверен и не подпишеш клетвените декларации. Довършихме процеса, докато ти пътуваше, но все още не мога да ти кажа много неща.

Крейн погледна през рамо. В библиотеката нямаше никого.

— Защо? Опасяваш се, че линията се подслушва?

— Не, разбира се. Но първо трябва да се уверим, че си напълно обвързан с проекта.

Крейн зачака.

— И без това малкото, което мога да ти кажа, също е свръх секретно. Дори да отхвърлиш предложението ни, пак ще си задължен да пазиш тайната по силата на подписаните от теб документи.

— Разбирам.

— Добре — каза Ашър, след това като че ли се поколеба. — Питър, платформата, на която си в момента, се намира над нещо повече от петролно поле. Нещо много по-значимо.

— Какво? — без да се замисля, попита Крейн.

Главният учен се усмихна загадъчно.

— Достатъчно е да кажа, че преди около две години сондьорите са открили нещо. Толкова е фантастично, че платформата е престанала да изпомпва петрол и е придобила друга, при това свръх секретна роля.

— Нека отгатна. Не можеш да ми кажеш каква.

Ашър се засмя.

— Все още не. Но откритието е толкова важно, че правителството не пести абсолютно никакви разходи, за да го извади.