Настъпи кратко мълчание.
— Ти всъщност колко пари в брой имаш? — попита Ричър.
— Няма да ти кажа — отвърна Лейн.
— Пет милиона — каза Ричър. — Толкова ще ти поискат следващия път. Телефонът ще звънне и те ще ти поискат още пет милиона долара.
Седем чифта очи се обърнаха към телефона. Той не звънна.
— В трета кола — допълни Ричър. — Този хамбар сигурно е много голям.
— В опасност ли е Кейт? — попита Лейн.
— Точно в момента е в пълна безопасност — увери го Ричър. — Тя е като печеливш билет от лотарията. Добре си направил първия път, когато си поискал да я чуеш. Това определя добър модел. Ще трябва да се придържат към него. Проблемите ще започнат след последното плащане. Това е най-трудната част от всяко отвличане. Лесно е да им дадеш парите. Трудно е да си прибереш човека.
Телефонът продължаваше да мълчи.
— Значи да отлагам? — попита Лейн.
— Най-добре — отвърна Ричър. — Давай парите на части. Но не спирай. Така ще спечелиш малко време.
Телефонът продължаваше да мълчи. В стаята не се чуваше нищо друго, освен съскането на климатика и тихото дишане на събраните мъже. Ричър се огледа. Всички чакаха търпеливо. Войниците от специалните части умееха да чакат. Въпреки че участваха в толкова много впечатляващи акции, те всъщност прекарваха много повече време в чакане, в готовност и будност. Освен това в девет от десет случая им казваха, че тревогата е фалшива и планираната акция се отменя.
Телефонът продължаваше да мълчи.
— Добри предположения — каза Лейн по-скоро на себе си. — Трима мъже, далеч оттук. На север. В някоя ферма.
Но всъщност Ричър изобщо не беше познал. Само на седем километра оттам, в електрическия мрак на града, на самия остров Манхатън, един-единствен мъж отвори вратата на една малка, задушна стая. После отстъпи крачка назад. Кейт Лейн и дъщеря й Джейд минаха пред него, без да го погледнат. Влязоха в стаята и видяха две легла. Леглата бяха тесни и изглеждаха твърди. В стаята беше влажно и задушно. Прозорецът беше закрит от черна завеса. Завесата беше залепена със скоч за стената около прозореца — отгоре, отдолу и от двете страни.
Мъжът затвори вратата и се отдалечи.
Телефонът звънна точно в един през нощта. Лейн грабна слушалката.
— Да?
Ричър чу слаб глас от другата страна на линията, изкривен двойно от електронното устройство и лошата връзка.
— Какво? — попита Лейн и се заслуша в отговора.
После каза:
— Дайте ми първо да чуя Кейт.
Настъпи нова пауза, после от слушалката се чу друг глас. Беше женски, задъхан, изплашен и променен от лошото качество на връзката. Каза само една дума, може би името на Лейн, после избухна в писък. Писъкът рязко замлъкна, Лейн стисна очи, а електронно модифицираният глас отново се обади в слушалката и излая шест кратки срички.
— Добре, добре, добре — каза Лейн и Ричър чу как линията прекъсна.
Лейн остана седнал, без да каже нищо, със стиснати очи. Дишаше бързо, на пресекулки. После отвори очи и изгледа всички в стаята, преди да спре поглед на Ричър.
— Пет милиона долара — каза той. — Ти излезе прав. Откъде знаеше?
— Беше очевидната следваща стъпка — обясни Ричър. — Един, пет, десет, двайсет. Такова е човешкото мислене.
— Ти си ясновидец. Виждаш в бъдещето. Назначавам те на заплата. Двайсет и пет хиляди годишно, както останалите момчета.
— Това няма да продължи цял месец — каза Ричър. — Не е възможно. Ще свърши за няколко дни.
— Съгласих се със сумата — съобщи Лейн. — Нямаше как да протакам. Те я измъчваха.
Ричър само кимна.
— По-късно ли ще получим инструкции? — обади се Грегъри.
— След един час — отвърна Лейн.
В стаята отново настъпи тишина. Още една порция чакане. Мъжете погледнаха часовниците си и едва забележимо се отпуснаха. Лейн остави замлъкналата слушалка върху телефона и се загледа в нищото. Но Ричър се наведе напред и го потупа по коляното.
— Трябва да поговорим — каза му тихо той.
— За какво?
— За цялостната обстановка. Трябва да се опитаме да разберем кои са тези хора.
— Добре — отвърна вяло Лейн. — Да отидем в кабинета.
Той бавно се изправи и изведе Ричър от дневната, през кухнята, към едно помещение в дъното. Беше стая за домашна помощница — малка, квадратна и обикновена, — която беше превърната в кабинет. Имаше бюро, компютър, факс, телефони, шкафове и етажерки за документи.
— Разкажи ми за фирмата си — предложи Ричър.
Лейн седна зад бюрото и завъртя стола си към стаята.
Читать дальше