Лий Чайлд - По трудния начин

— И какво си купи?

— Нищо — отвърна Грум. — Чаках двайсет минути пред входа, но тя не носеше нищо, когато излезе.

— Може би е поръчала да й доставят нещо вкъщи — предположи Грегъри.

— Можеше да го поръча по интернет. Нямаше нужда да се влачим с колата.

— Вероятно просто е разглеждала — каза Грегъри.

— Странно място за разглеждане — каза Ричър. — Кой разглежда канцеларски материали?

— Децата скоро започват училище — отвърна Грум. — Може би Джейд има нужда от някакви неща.

— В такъв случай и тя щеше да дойде с вас — каза Ричър. — Не мислиш ли? И щяха да й купят нещо.

— Да не би да е върнала нещо? — предположи Грегъри. — Като рекламация?

— Носеше дамска чанта — отвърна Грум. — Не е изключено.

Той вдигна очи над рамото на Ричър. Едуард Лейн се върна в помещението. Мъкнеше голяма кожена чанта, която очевидно тежеше доста. Ето как изглеждат пет милиона долара, помисли си Ричър. Лейн пусна чантата на пода до вратата към фоайето. Тя тупна тежко на паркета и се свлече като труп на малко дебело животно.

— Трябва ми снимка на Джейд — каза Ричър.

— Защо? — попита Лейн.

— Нали искаш да се правя на ченге? Ченгетата винаги искат първо да видят снимките.

— В спалнята — каза Лейн.

Ричър го последва до спалнята. Тази стая също беше квадратна и с висок таван, боядисана в сиво-бяло, спокойна като манастирска килия и тиха като гробница. Имаше двойно легло от черешово дърво с колони в четирите ъгъла. От двете му страни имаше масички в същия стил. Както и подобен шкаф, в който сигурно беше имало телевизор. И бюро, отново в същия стил. На бюрото имаше снимка в рамка. Беше 13 на 18 сантиметра, поставена хоризонтално, а не вертикално — фотографският термин за това беше „пейзажен“, а не „портретен“ план. Но си беше портрет. Портрет на двама души. Вдясно се виждаше Кейт Лейн. Беше същият кадър като в дневната. Същата поза, същият поглед, същият намек за усмивка. Но снимката в дневната беше изрязана, за да не се вижда към какво гледа Кейт с такава любов — а именно към дъщеря си Джейд. Джейд беше в лявата половина на снимката в спалнята. Беше застанала в същата поза като майка си, сякаш беше нейно огледално отражение. Гледаха се с любов в очите, с почти готови усмивки на лицата, все едно само те двете знаеха някаква забавна тайна. На снимката Джейд изглеждаше на около седем години. Имаше дълга тъмна коса, леко вълниста и мека като коприна. Зелени очи и бяла като порцелан кожа. Беше красиво дете. Снимката също беше красива.

— Може ли? — попита Ричър.

Лейн кимна, без да отговори. Ричър взе снимката и я разгледа по-отблизо. Фотографът беше уловил напълно привързаността между майката и дъщерята. Освен че си приличаха физически, израженията им не оставяха място за съмнение, че са близки. Никакво съмнение. Бяха майка и дъщеря. Но бяха и приятелки. Изглеждаха така, сякаш си споделят всичко. Страхотна снимка.

— Кой я е правил? — попита Ричър.

— Намерих един фотограф в центъра — отвърна Лейн. — Доста известен. И много скъп.

Ричър кимна. Който и да беше, си струваше парите. Въпреки че тази снимка беше по-лошо проявена от онази в дневната. Цветовете бяха малко по-крещящи, а лицата изглеждаха някак пластмасови. Може би беше принтирана на машина. Може би Лейн беше решил да си спести допълнителния разход за ръчно проявяване на негатива, когато в кадър беше и доведената му дъщеря.

— Много е хубава — каза Ричър.

После върна снимката на бюрото. В стаята цареше абсолютна тишина. Ричър беше чел някъде, че Дакота Билдинг е най-добре шумоизолираната сграда в Ню Йорк. Беше построена по същото време, когато бяха оформяли Сентръл Парк. Строителите бяха натъпкали по метър и петдесет глина от изкопите в парка между подовете и таваните на сградата. Стените също бяха дебели. Заради цялата тази земна маса сградата изглеждаше така, все едно е изсечена от скала. Сигурно си е струвало, помисли си Ричър. Особено по времето, когато Джон Ленън е живял тук.

— Добре — каза Лейн. — Стига ли толкова?

— Имаш ли нещо против да проверя бюрото?

— Защо?

— Нали е на Кейт?

— Да.

— Ами това биха направили ченгетата.

Лейн сви рамене и Ричър започна от най-долните чекмеджета. В лявото имаше кутии с хартия за писане и визитни картички, на които пишеше само „Кейт Лейн“. В дясното имаше папки, чието съдържание се отнасяше изключително до образованието на Джейд. Беше записана в частно училище на девет пресечки от апартамента. Беше скъпо училище, ако се съдеше по сметките и изпратените чекове.