Лий Чайлд: По трудния начин

— Колко беше разстоянието, което измина пеш? — попита го Ричър.

— Шест пресечки.

— Каква беше сградата, на която беше пощенската кутия?

— Изоставена — отвърна Грегъри. — Или в очакване на ремонт. Или едното, или другото. Във всеки случай беше празна. Тази вечер пак минах оттам, преди да дойда в кафенето. Нямаше следи от човешко присъствие.

— Беше ли добър този Тейлър? Познаваш ли го от Великобритания?

Грегъри кимна.

— Английските специални части са като едно голямо семейство. А Тейлър наистина беше много добър.

— Ясно — каза Ричър.

— Какво е ясно? — попита Лейн.

— Има някои очевидни заключения, които можем да направим веднага — заяви Ричър.

— Първото заключение, което можем да направим веднага, е, че Тейлър е мъртъв — започна Ричър. — Похитителите очевидно те познават до известна степен, така че трябва да предположим, че знаят кой е Тейлър. Следователно не може да са го оставили жив. Няма причина. Той е твърде опасен.

— Защо смяташ, че ме познават? — попита Лейн.

— Поискали са определена кола — обясни Ричър. — И са подозирали, че имаш един милион долара в брой подръка. Поискали са парите след края на работното време на банките и са ти казали да ги предадеш преди началото на работното време на следващия ден. Не всички могат да се съгласят с такива условия. Обикновено дори много богатите имат нужда от малко време, за да съберат един милион долара в брой. Вземат бързи заеми, прехвърлят пари по банков път, използват ценни книжа за част от сумата и други подобни. Но тези хора явно са знаели, че можеш веднага да извадиш парите.

— Откъде ме познават?

— Ти ми кажи.

Настъпи кратко мълчание.

— Освен това са трима — продължи Ричър. — Един пази Кейт и Джейд, където и да се намират в момента. Един е проследил Грегъри, докато е вървял на юг по Уест Бродуей, и е поддържал връзка по мобилен телефон с трети човек, който е чакал да му съобщи да излезе и да прибере ключовете веднага щом Грегъри се отдалечи на безопасно разстояние.

Никой не каза нищо.

— Освен това базата им е на поне триста и двайсет километра на север — продължи Ричър. — Да предположим, че първоначалните действия са изпълнени около единайсет вчера сутринта. А те са се обадили едва след пет часа. Защото са карали. После, в пет часа следобед, са дали инструкции откупът да бъде предаден след повече от шест часа. Шестте часа са им били необходими, защото двама от тях е трябвало да изминат целия път обратно. Пет-шест часа са поне триста и двайсет километра, може би дори четиристотин или повече.

— Защо да са на север? — попита Лейн. — Може да са навсякъде.

— Не са на юг или на запад — отвърна Ричър. — Ако беше така, щяха да поискат колата с парите да бъде оставена южно от Канал Стрийт, така че да тръгнат направо към тунела „Холанд“. Не са и на изток, на Лонг Айланд, защото в такъв случай щяха да поискат да я паркирате по-близо до тунела „Мидтаун“. Не, те са искали колата в северната част на Шесто Авеню. Това подсказва, че са планирали да излязат на моста „Джордж Уошингтън“, или на „Хенри Хъдсън“ и „Соу Мил“, или на „Трайбъро“ и „Мейджър Дийган“. Вероятно са излезли от града. Може би са в Катскилс. В някоя ферма. Във всеки случай някъде, където има голям гараж или хамбар.

— Защо?

— Защото току-що са наследили твоя мерцедес-бенц. При това веднага след като са отвлекли колата, с която Тейлър е карал вчера до „Блумингдейлс“. Трябва им подходящо място, където да ги скрият.

— Тейлър караше ягуар.

— Ето. Скривалището им вече прилича на бутик за скъпи автомобили.

— А защо си толкова сигурен, че ще се обадят пак?

— Защото познавам човешката природа. Точно в момента те са бесни. Ритат се отзад. Познават те, но може би не са те познавали толкова добре. Поели са риска да поискат един милион долара в брой, а ти просто си им изпратил парите, без да се колебаеш. Не е трябвало да го правиш. Трябвало е да се опиташ да забавиш предаването на сумата. Защото точно в момента те си казват: „По дяволите, трябваше да поискаме повече. Трябваше да видим докъде можем да стигнем.“ Значи пак ще се обадят и ще ти поискат още. За да проверят точно с колко пари в брой разполагаш. Ще искат да източат всичко възможно.

— Тогава какво чакат?

— В стратегията им е настъпила съществена промяна — обясни Ричър. — И сега спорят. Спорили са цял ден. Това също е в човешката природа. Когато се съберат трима души, те винаги започват да спорят — какви са плюсовете, какви са минусите, дали да се придържат към плана, или да импровизират, дали да играят на сигурно, или да рискуват.