Лий Чайлд: По трудния начин

— Каквото и да е — отвърна Ричър. — Да, добре съм, да, мястото е свободно, да, питай ме каквото искаш да ме питаш.

Мъжът придърпа един стол и седна с гръб към авенюто, така че го закри от погледа на Ричър.

— Всъщност наистина имам един въпрос — каза той.

— Знам — каза Ричър. — За снощи.

— Откъде знаеш?

Мъжът говореше тихо, с безизразен и прецизен британски акцент.

— Сервитьорът ме посочи — обясни Ричър. — А единственото, което ме отличава от останалите клиенти в момента, е, че снощи пак бях тук, а те не бяха.

— Сигурен ли си?

— Обърни се — нареди му Ричър. — Гледай колите по улицата.

Мъжът се обърна и се загледа в колите по улицата.

— Сега ми кажи с какво съм облечен — каза Ричър.

— Зелена риза — отвърна англичанинът. — Памучна, широка, евтина, не прилича на нова, ръкавите са навити до лактите, под нея имаш зелена тениска, също евтина и стара, малко тясна, носиш спортен панталон в цвят каки, нямаш чорапи, обувките ти са английски, от естествена кожа, кафяви, не са нови, но не са и много стари, сигурно са скъпи. Връзките са протрити, все едно ги дърпаш твърде силно, когато ги връзваш. Това може би подсказва мания за самодисциплина.

— Добре — рече Ричър.

— Какво „добре“?

— Наблюдателен си — призна Ричър. — Аз също забелязвам много неща. Приличаме си. Надушваме се отдалеч. В момента съм единственият клиент на заведението, който е бил тук и снощи. Сигурен съм. И точно това си попитал персонала. Няма какво друго да бъде. Това е единствената възможна причина сервитьорът да ме посочи.

Мъжът отново се обърна към Ричър.

— Видя ли една кола тук снощи? — попита той.

— Видях много коли — отвърна Ричър. — Нали сме на Шесто Авеню.

— Мерцедес-бенц. Паркиран ето там.

Мъжът отново се обърна и посочи по диагонал към едно празно място до бордюра от отсрещната страна на платното, до един пожарен кран.

— Сребрист — отвърна Ричър. — С четири врати, модел „S–420“, с нюйоркски номера с буквите „OSC“, карана много в града. Мръсна боя, ожулени гуми, очукани джанти, с много драскотини и вдлъбнатини по броните отпред и отзад.

Мъжът пак се обърна към него.

— Видял си я.

— Беше точно отсреща — отвърна Ричър. — Естествено, че съм я видял.

— Видя ли как потегли?

Ричър кимна.

— Малко преди единайсет и четирийсет и пет един мъж се качи в нея и потегли.

— Нямаш часовник.

— Винаги знам колко е часът.

— Било е по-скоро към полунощ.

— Може би — каза Ричър. — Няма значение.

— Видя ли шофьора?

— Нали ти казах, че го видях как се качи и потегли.

Мъжът се изправи.

— Трябва да дойдеш с мен — каза той.

После пъхна ръка в джоба си.

— Ще ти платя кафето.

— Вече го платих.

— Да тръгваме тогава.

— Къде?

— Ще те заведа при моя началник.

— Кой е твоят началник?

— Казва се Лейн.

— Не си ченге — каза Ричър. — Така предполагам. Съдейки по информацията, с която разполагам.

— Каква информация?

— Акцента ти. Не си американец, а англичанин. Полицията на Ню Йорк не може да го е закъсала чак толкова.

— Повечето от нас са американци — отвърна англичанинът. — Но си прав, не сме ченгета. Представляваме частна организация.

— От какъв тип?

— От типа, на който си струва да дадеш описание на човека, потеглил с онази кола.

— Как така си струва?

— Финансово — уточни мъжът. — Има ли друг начин?

— Има много други начини — отвърна Ричър. — Май смятам да си остана тук.

— Въпросът е много важен.

— Защо?

Мъжът с костюма отново седна.

— Не мога да ти обясня — отвърна той.

— Довиждане — каза Ричър.

— Решението не е мое — рече мъжът. — Мистър Лейн даде изрични инструкции за това. Със сериозни основания.

Ричър наклони чашката си и погледна вътре. Беше почти празна.

— Имаш ли си име? — попита той.

— А ти?

— Първо ти кажи.

В отговор мъжът пъхна палец в джобчето на гърдите си и извади черно кожено калъфче за визитки. Отвори го и със същия палец измъкна една визитка оттам. После я сложи на масата. Беше красиво отпечатана. Плътен матов картон, релефни букви и мастило, което изглеждаше така, сякаш още е влажно от машината. Най-отгоре пишеше: Operational Security Consultants. Консултанти оперативна сигурност.

— OSC — отбеляза Ричър. — Като буквите на номерата.

Англичанинът не каза нищо. Ричър се усмихна.

— Вие сте консултанти по сигурността, а са ви откраднали колата? Това наистина е малко тъпо.

— Проблемът не е в колата — отвърна мъжът.