Лий Чайлд - По трудния начин

Десният трицепс на Тейлър беше разкъсан. Ричър разряза ризата му с кухненския нож, който беше прибрал в обувката си, и превърза раната му, доколкото можа, с бинт от аптечката в спалнята. Но той трябваше да отиде в болница. Тейлър сам предложи да отложи ходенето дотам с един-два дни. Раната не беше толкова очевидно получена от огнестрелно оръжие, а и не изглеждаше много вероятно някой от съседите да е чул нещо, но все пак им се стори добра идея да не викат „Бърза помощ“ във фермата точно тази нощ.

Джаксън беше добре — с изключение на сцепените вежди, синините по лицето, разбитата устна и няколко разклатени зъба. Както обясни самият той, беше изпадал в подобно положение твърде често — почти всеки път, когато парашутистите бяха разполагани на някое ново място, а местните момчета в кръчмата искаха да им докажат нещо.

Полинг също беше добре. Ричър беше срязал въжетата й, а тя сама беше свалила лепенката от устата си и после го беше целунала. Изглежда, беше хранила непоколебима увереност, че той ще се появи и ще измисли нещо. Ричър не беше сигурен дали говори сериозно, или само го ласкае. Във всеки случай реши да не споменава за колко малко се е разминал с идеята да ги остави и да подхване въображаемото преследване. Нито какъв късмет бяха извадили, че един случаен поглед към повърхността на алеята беше събудил някакъв синапс в мозъка му.

Ричър претърси тойотата и намери кожената чанта на Лейн. Вече я беше виждал веднъж — във фоайето на „Парк Лейн Хилтън“. Осемстотин хиляди долара. Всички пари бяха вътре. Недокоснати. Той ги даде на Полинг да ги пази. После седна на пода, като се подпря на колоната, на която беше завързана Кейт, на два метра от трупа на Грегъри. Беше спокоен. Просто поредната работна нощ в дългия му и изпълнен с впечатляващо насилие живот. Беше свикнал с това — буквално. И гените на угризението липсваха от неговото ДНК. Напълно. Просто ги нямаше. На негово място някои хора щяха да се измъчват от мисълта дали са постъпили правилно, но той посвети енергията си на това как най-добре да скрият труповете.

Заровиха ги в една нива с площ десет акра, близо до северозападния край на фермата. Зад нея имаше малка горичка. Не беше разоравана от една година. Джаксън приключи с поправката на багера, запали двигателя и потегли с включени фарове. Незабавно започна работа по изкопаването на огромна яма, която трябваше да стане девет метра дълга, три метра широка и три метра дълбока. Огромен изкоп, защото бяха решили да заровят в него и колите.

— Провери ли в жабката за копие от застрахователната полица? — обърна се Ричър към Полинг.

Тя кимна.

— Утре им се обади — каза той. — Кажи им, че са я откраднали.

Тейлър беше ранен, така че беше освободен от тежката работа. Той обиколи целия район, като търсеше веществени доказателства. Откри всичко, за което се сетиха, включително двайсетте и седем празни гилзи от карабината на Перес. Полинг изтърка кръвта му от пода на коридора на втория етаж и смени разбитата плочка в банята. Ричър натовари труповете в тойотата.

Докато завършат ямата, слънцето се издигна високо в небето. Джаксън беше оставил лек наклон в единия край и Ричър подкара тойотата надолу по него и здраво я блъсна в отсрещната стена от пръст. Джаксън се върна до къщата с багера и използва кофата, за да вдигне минито и да го избута назад, на здравите му задни гуми. Така го закара чак до ямата, тласна го по наклона и накрая го заби в задната броня на тойотата. Тейлър се появи, като носеше всичко останало, и хвърли нещата при колите. После Джаксън се зае да запълни ямата. Ричър седеше и гледаше. Небето беше бледосиньо, а слънчевата светлина изглеждаше някак водниста. Високо в небето имаше перести облачета, а лекият вятър беше топъл. Ричър знаеше, че навсякъде в равната земя около него са положени хора от каменната ера, хора от бронзовата ера и хора от желязната ера, келти, римляни, саксонци, викингски нашественици от дългите кораби, нормани, а накрая и самите англичани — от хиляди години насам. Сметна, че земята ще поеме още четири трупа. Той погледа Джаксън, докато пръстта покри колите, а после бавно се отдалечи към къщата.

Точно след дванайсет месеца тази нива беше старателно изорана и зеленееща от разсада. Тони и Сюзан Джаксън, Греъм и Кейт Тейлър работеха на съседната нива. Слънцето светеше. Деветгодишните братовчедки и най-добри приятелки Мелъди Джаксън и Джейд Тейлър бяха останали в къщата и гледаха братчето на Джейд — здраво момченце на пет месеца, което се казваше Джак.