Лий Чайлд - По трудния начин

Ричър зави зад последния ъгъл. Затича се покрай предната стена на хамбара към вратата със стиснати зъби, като дишаше тежко през носа и се опитваше да контролира повдигането и спускането на гръдния си кош.

Сега беше пред хамбара, но отдясно на вратата.

Вътре беше тихо. Нищо не помръдваше. Ричър стъпи здраво на двата си крака и подпря лявото си рамо на стената, с прибран лакът и обърната китка, положил леко и нежно дулото на автомата в отворената си длан. Дясната му ръка стискаше ръкохватката, а десният му показалец вече беше обрал първите няколко милиметра от луфта на спусъка. Лявото му око беше затворено, а дясното беше на една линия с мушката. Чакаше. Чу меки стъпки по бетонния под на хамбара, на метър и половина отпред вляво. Видя как в светлината от вратата падна сянка. Продължи да чака. Видя тила на Лейн, който надничаше навън в тъмното. Видя дясното му рамо. Видя найлоновия ремък на карабината му, който се впиваше в намачкания брезентов плат на якето. Ричър не помръдна оръжието си. Искаше да стреля паралелно със стената на хамбара, а не в него. Ако преместеше дулото, в линията на огъня щяха да попаднат някои от заложниците. Най-вече Тейлър, както си спомняше от отражението в огледалото. А може би и Джаксън. Трябваше да прояви търпение. Трябваше да остави Лейн сам да дойде при него.

И Лейн го направи. Той излезе от хамбара на заден ход, обърнат наляво, приведен в кръста, като гледаше в противоположната посока. Премести предния си крак. Показа се още малко. Ричър не му обръщаше внимание. Вместо това се съсредоточаваше върху мушката на автомата си. Беше отбелязана с тритий и за Ричър чертаеше в нощта геометрия, точна като лазерен лъч. Лейн сам влизаше в линията на стрелба. Първо в нея се показа десният край от черепа му. После още малко. И още малко. Мушката попадна точно върху костта на тила му. В центъра. Лейн беше толкова близо до Ричър, че той можеше да преброи космите на тила му.

За половин секунда си помисли дали да не извика името на Лейн. Да го накара да се обърне с вдигнати ръце. Да му каже защо ще умре. Да изброи прегрешенията му. Да импровизира съдебен процес.

Сетне си помисли дали да не се бие с него. Като мъж. С ножове или с юмруци. За финал. Нещо като ритуал. Може би малко по-честно.

Но се сети за Хобарт и натисна спусъка.

Чу се странно размазано ръмжене, като шевна машина или двигател на мотоциклет, спрян на някой далечен светофар. За една пета от секундата три деветмилиметрови куршума напуснаха цевта, а три празни гилзи изхвърчаха от затвора и описаха дъга в ярката светлина от вратата, за да издрънчат по камъните на шест метра вдясно от Ричър. Главата на Лейн се превърна в облак, който изглеждаше син на светлината на фаровете. Отметна се назад и последва тялото му към земята. Шумът от падането върху бетона беше приглушен само от памучния и брезентовия плат на дрехите му.

Надявам се, че Джейд не е видяла това, помисли си Ричър.

После влезе в хамбара. Грегъри беше по средата на една фатална секунда колебание. Беше отстъпил назад и гледаше наляво, но изстрелите, които бяха убили Лейн, бяха дошли отдясно. Нещо не се връзваше. Мозъкът му се опитваше да си обясни ситуацията.

— Застреляй го — каза Джаксън.

Ричър не помръдна.

— Застреляй го — повтори Джаксън. — Не ме карай да ти обяснявам за какво беше тази маса.

Ричър рискува да погледне към Тейлър. Тейлър кимна. Ричър хвърли поглед към Полинг. Тя също кимна. Така че Ричър пусна още три куршума право в гърдите на Грегъри.

Почистването продължи цялата нощ и през по-голямата част от следващия ден. Въпреки че всички бяха изтощени до смърт, по общо съгласие не се опитаха да заспят. Освен Джейд. Кейт я сложи да си легне и седя до нея, докато тя спеше. Детето беше припаднало рано и беше пропуснало повечето събития, и, изглежда, не разбираше това, което все пак беше видяло. С изключение на факта, че бившият й доведен татко е бил лош човек. Но те вече й го бяха казали, така че тя беше свикнала с тази мисъл. Заспа спокойно, без видими ефекти от травмата. Ричър си помисли, че ако през следващите дни трябва да се бори с някакви тревожни спомени, най-вероятно ще го направи с помощта на пастелите и амбалажната хартия.

Самата Кейт изглеждаше така, все едно е била в ада и се е върнала. И като много други хора в нейното положение тя ликуваше. Да отиде дотам беше толкова неприятно чувство, че връщането беше направо страхотно. Продължително и вторачено беше изгледала трупа на Лейн. Беше видяла, че половината от главата му липсва. Беше се уверила, че няма да има момент като в холивудските филми, в който той възкръсва и се изправя. Лейн го нямаше — напълно, окончателно и безвъзвратно. И тя беше видяла края му с очите си. Такава сигурност много помага на хората. Когато се отдалечи от трупа, стъпваше леко.