Лий Чайлд - Един изстрел

Кеш кимна.

— Стандартно оборудване.

— А имаш ли нещо против, ако Франклин го кара?

— Направо му го подарявам. Казах ти, предпочитам обикновен седан.

— Е, добре. Хамърът е нашата десантна машина. Франклин ни закарва, оставя нас на мястото и се връща право тук.

— Нас? — обади се Ан Яни. — Кои нас? Всички ли отиваме?

— И още как — отвърна Ричър. — Само Франклин остава тук като съобщителен център.

— Добре — каза Яни.

— Ще ни трябват мобилни телефони — каза Ричър.

— Аз имам — каза Яни.

— Аз също — добави Кеш.

— И аз — обади се Хелън.

— Аз обаче нямам — каза Ричър.

Франклин извади малка нокия от джоба си.

— Ето, вземи моя.

Ричър го пое.

— Можеш ли да организираш конферентна връзка? — попита той. — Между четирите мобилни телефона през твоя стационарен? Още щом се върнеш тук?

Франклин кимна.

— Дайте да ви запиша номерата.

— Всички да си поставят телефоните на вибрация — каза Ричър.

— Кога нападаме? — попита Кеш.

— Лично аз бих предпочел в четири сутринта — каза Ричър. — Но те точно тогава ще ни очакват. Всъщност ние от тях сме го научили. Четири сутринта е часът, когато КГБ идва и чука на вратата. По това време съпротивата е най-ниска. Нещо, свързано с биоритмите било. Затова ще ги изненадаме. Ще нападнем в два и трийсет.

— Ако ги изненадаш, не е нужно чак да ги пребиваш, нали така? — попита Ан Яни.

Ричър поклати глава.

— В конкретната ситуация, ако ги изненадаме, няма те мен да ме пребият.

— Аз къде ще бъда? — попита Кеш.

— На югозападния ъгъл на каменоломната — отвърна Ричър. — Оттам къщата ти се пада на югоизток. Можеш да прикриваш западната и северната фасада едновременно.

— Става.

— Какво си ми донесъл?

Кеш бръкна в джоба на якето си и извади нож в кожен калъф. Подхвърли го през стаята. Ричър го хвана във въздуха. Беше стандартен боен нож, с какъвто бяха оборудвани специалните десантни части. За оцеляване в екстремни ситуации. От въглеродна стомана, с черна дръжка и седемнайсетсантиметрово острие. Не нов.

— Само това? — възкликна Ричър.

— Друго нямам — каза Кеш. — Единствените оръжия, които са си лично мои, са пушката ми и този нож.

— Ти се шегуваш.

— Аз съм бизнесмен, не психар.

— По дяволите, сержант! Да ме пращаш в престрелка с нож? Не беше ли по-добре обратното?

— Друго нямам — повтори Кеш.

— Страхотно, няма що.

— Можеш да вземеш оръжието на първия, когото заколиш. Да си кажем истината: ако не се приближиш достатъчно, за да заколиш някого, нямаш шанс да ги победиш.

Ричър не отговори.

Зачакаха. Мина полунощ. Стана дванайсет и трийсет. Ан Яни въртеше в ръцете си мобилния телефон и по едно време позвъни на някого. Ричър преговори плана за действие. Най-напред наум, после на глас, докато всички го разбраха и запомниха. Технически подробности, дислокация, уточнения, резервни варианти.

— Имайте предвид, че всичко може да се промени в последния момент — предупреди ги той. — Ще видим, като стигнем. Теренът ще си каже.

Седяха и чакаха. Стана един. Един и трийсет. За пръв път Ричър си позволи да мисли и за ендшпила. За това какво ще правят след победата. Обърна се към Франклин.

— Кой е прекият заместник на Емерсън? — попита той.

— Жена е. Казва се Дона Бианка — отвърна Франклин.

— Бива ли я?

— Ами щом му е заместничка…

— Ще трябва да я повикаме. Впоследствие. Там ще стане голям цирк. Сам човек не може да се справи. Искам да доведеш Емерсън и Дона Бианка. А също и Алекс Родин, разбира се. След като спечелим битката.

— Те ще спят по това време.

— Ами ще ги събудиш.

— Ако спечелим битката — натърти Франклин.

В един и четирийсет и пет станаха неспокойни. Хелън Родин се приближи до Ричър и коленичи до него. Вдигна ножа. Огледа го и пак го остави.

— Защо го правиш? — попита тя.

— Защото мога. И заради Роузмари Бар.

— Ще те убият.

— Малко е вероятно — отвърна той. — Това са някакви старци и идиоти. Виждал съм и много по-лошо.

— Само така казваш.

— Ако успея да проникна вътре, ще съм в безопасност. Боят в затворено помещение не е толкова труден. Само да разберат, че има проникнал враг в къщата, и ще се побъркат от страх.

— Но няма как да проникнеш незабелязан. Ще те видят отдалеч.

Ричър бръкна в джоба си и извади новата лъскава монета от 25 цента, която му беше убивала в колата. Подаде й я.

— За теб е — каза той.

Тя я погледна учудено.

— За спомен от теб ли?

— За спомен от тази нощ. — После погледна часовника си и се изправи. — Е, да тръгваме.