Лий Чайлд - Един изстрел

— Точно така — каза Ричър. — След което единият се е обадил на кукловода. Много преди обяд в понеделник.

Хелън мълчеше.

— Освен ако единият от двамата не е самият кукловод — добави Ричър.

— Зека е кукловодът. Ти сам го каза.

— Казах, че Зека е шеф на Чарли. Това е всичко. Изобщо не знам дали той е върхът на пирамидата, или има някой по-нагоре.

— Прав си — каза Хелън. — Но не ми харесва накъде се насочват мислите ти.

— Някой е влязъл във връзка с кукловода — продължи Ричър. — По това две мнения няма. И това е бил или баща ти, или Емерсън. Два часа след като съм слязъл от автобуса, се е знаело за мен. Така че единият от двамата е замесен, а другият така и така няма да ни помогне, защото смята случая за приключен и не иска усложнения.

Настана тишина.

— Трябва да се връщам на работа — каза Ан Яни.

Никой не й отговори.

— Ако има нещо, обадете ми се — добави тя.

Стаята беше притихнала. Ричър не каза нищо. Ан Яни стана и се приближи до него. Протегна ръка.

— Ключовете — каза тя.

Ричър бръкна в джоба си и й ги подаде.

— Благодаря — каза той. — Хубава кола.

Лински проследи с поглед мустанга, докато се отдалечаваше на север. Грохотът на двигателя се чуваше през две преки. После улицата утихна и Лински извади телефона си.

— Жената от телевизията си тръгна — каза той.

— Частният детектив ще остане на работа — каза Зека.

— Ами ако другите излязат заедно? — попита Лински.

— Дано да не стане така — каза Зека.

— А ако все пак си тръгнат заедно?

— Тогава ги очистваш всичките.

— Има ли лекарство срещу паркинсон? — попита Роузмари Бар.

— Не — отвърна Ричър. — Нито лечение, нито профилактика. Но има начини развитието на болестта да се забави. Чрез медикаменти, психотерапия… И най-вече сън. Когато болният спи, симптомите изчезват напълно.

— Може би затова са му трябвали хапчетата. За да избяга от реалността.

— Не бива да се опитва да избяга напълно. Социалните контакти също помагат.

— Трябва да отида до болницата — каза Роузмари Бар.

— Разкажете му всичко — каза Ричър. — Обяснете му какво всъщност се е случило в петък.

Роузмари кимна. Стана, прекоси стаята и излезе. Минута по-късно Ричър чу колата й да се отдалечава по улицата.

Франклин отиде до кухненския бокс да направи кафе. Ричър и Хелън Родин останаха сами в кабинета. Ричър седна на стола, който бе ползвала Роузмари Бар. Хелън пристъпи до прозореца и погледна към улицата. Беше облечена точно като Роузмари Бар. С черна риза, черна пола и черни лачени обувки. Само дето това не й придаваше вдовишки вид. По нищо не приличаше на вдовица. По-скоро на манекенка от някое ревю в Ню Йорк или Париж. Обувките й бяха с високи токове, които подчертаваха извивката на дългите й загорели крака.

— Тези типове, за които стана дума, са руснаци — каза тя.

Ричър не отговори.

— А баща ми е американец.

— И се казва Алексей Алексеевич — добави Ричър.

— Семейството ни е тук отпреди Първата световна война. Няма никаква връзка. От къде на къде? Тези типове са някакви отрепки от съветско време.

— Баща ти с какво се занимаваше, преди да стане окръжен прокурор?

— Беше заместник окръжен прокурор.

— А преди това?

— Винаги е работил в системата.

— А сервизът му за кафе?

— Какъв сервиз за кафе?

— Баща ти използва скъпи порцеланови чаши и сребърен поднос. Едва ли са купени с пари на съдебния окръг.

— Е, и?

— А костюмите му?

— Какво общо имат костюмите му?

— В понеделник беше с костюм за хиляда долара. Не са много държавните служители, които могат да си позволят костюм за хиляда долара.

— Баща ми има вкус към скъпите неща.

— Да, но как си ги позволява?

— Не ми се говори за това.

— Един последен въпрос.

Хелън не каза нищо.

— Той опита ли се да ти окаже натиск да не поемаш случая?

Хелън мълчеше. Погледна наляво по улицата. После надясно. Обърна се.

— Каза, че ако загубя, може и да спечеля.

— Загрижил се е за кариерата ти, така ли?

— Така ми се стори. И още си го мисля. Баща ми е честен човек.

Ричър кимна.

— Шансът да се окажеш права е петдесет на петдесет.

В този момент Франклин се върна с кафето — репичка течност, приготвена от евтин пакет нес кафе с марката на супермаркета и налята в три прости керамични чаши с различна форма и големина, двете от които нащърбени. Освен чашите върху корковата табла имаше разтворен пакет със суха сметана, жълта кутия захар и една-единствена лъжичка. Той постави таблата върху бюрото, под вторачения поглед на Хелън Родин, като веществено потвърждение на теорията на Ричър: Ето, така се сервира кафе в кабинет.