Лий Чайлд - Един изстрел

— Дейвид Чапман е знаел името ти в понеделник — каза тя. — Първият адвокат на Джеймс Бар. Той още от събота е знаел за теб.

— Но не е могъл да знае, че съм пристигнал — отвърна Ричър. — Не допускам някой да му е казал.

— И аз знаех името ти — каза Франклин. — Значи трябва и мен да подозираш.

— Да, но ти си знаел истинската причина, поради която съм тук — възрази Ричър. — И можеше просто да ми пратиш призовка вместо платени биячи.

И тримата замълчаха. После Ричър каза:

— Не познах за Джеб Оливър. Не е бил наркопласьор. В хамбара му нямаше нищо, освен един стар пикап.

— Радвам се, че и ти понякога грешиш — обади се Хелън Родин.

— Джеб Оливър не е руснак — каза Франклин.

— Американски селянин до мозъка на костите си — потвърди Ричър.

— Значи тези типове работят и с американци. Това е, което се опитвам да докажа. Следователно може и Емерсън да е замесен. Не непременно окръжният прокурор.

— Петдесет на петдесет — повтори Ричър. — Засега никого не обвинявам.

— Ако изобщо се окажеш прав.

— Лошите много бързо ме атакуваха.

— На мен не ми се вярва, че Емерсън или окръжният прокурор са в дъното на тази история, а аз познавам добре и двамата.

— Можеш спокойно да го наричаш по име — обади се Хелън. — Казва се Алекс Родин.

— Не мисля, че е някой от тях — повтори Франклин.

— Връщам се на работа — каза Хелън.

— Ще ме вземеш ли? — попита Ричър. — Аз ще сляза под надлеза.

— Не — отвърна Хелън. — Нещо нямам желание.

Тя стана, взе си чантичката и си тръгна сама от кантората.

Ричър поседя известно време неподвижно, заслушан в звуците от улицата. Чу се запалване на двигател. Потегли кола. Той отпи от кафето си и каза:

— Май я засегнах.

Франклин кимна.

— И на мен така ми се струва.

— Тези типове имат човек в системата. Това поне е ясно, нали си съгласен? Спор няма. Следователно е редно да го обсъдим.

— На мен ми изглежда по-логично да е ченгето, отколкото окръжният прокурор.

— Едва ли — каза Ричър. — Едно ченге се занимава само със собствените си случаи. Докато прокурорът контролира всичко.

— Бих се радвал, ако се окаже прокурорът. Все пак и аз едно време бях ченге.

— Аз също — каза Ричър.

— Освен това мога да ти кажа, че Алекс Родин спира доста дела. Някои твърдят, че било от предпазливост, но може да е и от нещо друго.

— Трябва може би да анализираш какви дела спира.

— Като че ли си нямам достатъчно работа за днес…

Ричър кимна. Сложи чашата с кафето си на бюрото и стана.

— Започни с Олийн Арчър — каза той. — Жертвата. За момента тя ни е най-важна.

После пристъпи към прозореца и огледа улицата. Не видя нищо. Кимна на Франклин, излезе от кабинета, слезе на долния етаж и през входната врата се подаде на външното стълбище.

На най-горното стъпало се спря и се протегна на топлото слънце. От дългото седене се беше схванал. Освен това необходимостта да се крие го потискаше. За момент му стана приятно да се покаже навън и да поседи малко неподвижно, без да прави нищо — високо на площадката, видим отвсякъде. Долу вляво на паркинга всички коли си бяха тръгнали, с изключение на черния шевролет събърбън. Улицата беше притихнала. Погледна надясно. По шосето в далечината имаше наченки на задръстване. Наляво движението беше по-рехаво. Той си каза, че ще заобиколи отляво. И по-отдалеч, защото полицейският участък сигурно се падаше някъде наблизо. След това щеше да завие на север. Там, сред лабиринта от тесни усукани улички, Ричър се чувстваше най-добре.

Той заслиза по стълбището. Когато стигна тротоара, чу човешка стъпка на четири-пет метра зад себе си. Една-единствена. Дори не стъпка — едва доловимо изстъргване на твърда тънка подметка върху варовиковия плочник. Сякаш някой бе направил крачка встрани изпод стрехата на сградата. Без да вдига много шум. Ако не се смяташе характерното храс-храс на зарядния механизъм на гладкоцевна пушка, тип „помпа“, който вкарва патрон в цевта.

И глас:

— Стой намясто.

С американски акцент. Не силен, но отчетлив. Някъде нагоре, от северните щати. Ричър се спря. Застана неподвижно, вперил поглед право пред себе си, в тухления калкан на някаква сграда.

Гласът каза:

— Крачка вдясно.

Ричър направи широка крачка вдясно, без да се обръща.

Гласът каза:

— А сега се обърни. Бавно.

Ричър се обърна бавно, разперил ръце встрани, далеч от тялото, с дланите нагоре. На четири-пет метра от себе си видя дребна мъжка фигура. Същият тип, когото бе зърнал предишната вечер в тъмното. Не по-висок от метър и шейсет, не повече от петдесет и пет килограма, с изпито бледо лице и късо подстригана коса, щръкнала във всички посоки. Ченко. Или по-скоро Чарли. В нетрепващата си дясна ръка стискаше прерязана пушка-помпа с пистолетна ръкохватка, а в лявата — нещо черно.