Лий Чайлд - Труден за убиване

Млъкна. Чувстваше се прекалено изморен, за да продължи. Обезсърчен. Гарбър го гледаше втренчено. С истинска болка в очите. Грохотът на двигателите бе толкова мощен, че приличаше на абсолютна тишина.

— Обявяването на независимост е било само половината от играта — каза Макграт. — Двойна примамка. Трябвало е да се насочим натам, да се тревожим за Холи, за масовото самоубийство, да полудяваме от тревога, докато те взривяват зад гърба ни Федералния резерв. Предположих, че ще е Сан Франциско заради Кендал, помните ли? Смятах, че Боркен ще се прицели в най-близкия клон до някогашната ферма на неговия старец.

Уебстър кимна.

— Страхотен план. Празничен ден, агентите в отпуск, трябва да се взимат важни стратегически решения, всички гледат не където трябва. После целият свят гледа бомбата, а в това време Боркен си стъпва на краката в Монтана.

— Къде е Федералният резерв в Минеаполис? — тревожно попита Джонсън.

Уебстър сви рамене.

— Нямам представа. Никога не съм бил в Минеаполис. Трябва да е в голяма обществена сграда, вероятно на хубаво място, сред паркове, може би край река или нещо подобно. В Минеаполис май има река, нали?

Холи кимна.

— Нарича се Мисисипи.

— Не — каза Ричър.

— Точно тя е, по дяволите — каза Холи. — Всички го знаят.

— Не — повтори Ричър. — Не е Минеаполис. Сан Франциско е.

— Мисисипи изобщо не минава през Сан Франциско — каза Холи.

После видя как цялото лице на Ричър се разтяга в огромна усмивка. Уморените му очи пламтяха победоносно.

— Какво? — запита тя.

— Сан Франциско беше правилен избор — каза той.

Уебстър раздразнено изръмжа.

— Вече щяхме да сме го задминали. Преди километри.

Уебстър включи микрофона и подвикна на пилота:

— Давай обратно. Широк, плавен завой.

После пак се усмихна. Усмихна се и затвори очи.

— Отминали сме го. Преди километри. Право над него, по дяволите. Боядисали са колата в зелено.

Хеликоптерът се наклони и навлезе във вираж. Земята се въртеше отдолу и пътниците въртяха погледи от илюминатор към илюминатор.

— В автомобилния парк имаше боя — каза Ричър. — Налетях право на кутиите. Вероятно зелена армейска боя. Тази сутрин са я намазали. Гадната камионетка сигурно още е влажна.

Зърнаха един камион, който бяха отминали преди минути. Влачеше се на шестстотин метра под тях. После пътят опустя за дълго. После открит бял пикап. Отново празен път. После тъмнозелена камионетка, устремена на юг.

— Надолу, надолу — изкрещя Ричър.

— Това ли е? — запита Макграт.

Разстоянието между камионетката и пикапа отпред бавно растеше. Камионетката изоставаше. Зад нея нямаше нищо чак до хоризонта. Хеликоптерът губеше височина. Спускаше се над камионетката като ястреб над сгушено зайче.

— Това ли е? — повтори Макграт.

— Това е — каза Ричър.

— И още как — потвърди Холи с радостен писък.

— Сигурна ли си? — запита Макграт.

— Виж покрива — каза Холи.

Макграт погледна. Покривът беше замазан с тъмнозелена боя, но личеше, че е осеян със ситни дупчици. Сякаш някой бе прострелял ламарината със сачми.

— Цели два дни гледахме тия скапани дупки — каза Холи. — Ще ги помня, додето съм жива.

— Сто и тринайсет — каза Ричър. — Преброих ги. Сто и тринайсет е просто число.

Холи със смях се приведе към него. Плеснаха длани.

— Нашата кола — каза тя. — Няма съмнение.

— Виждате ли шофьора? — попита Макграт.

Пилотът извъртя машината надолу и настрани, за да виждат по-добре.

— Стиви е — викна Холи. — Сигурна съм. Спипахме го.

— Има ли оръжие тая чудесия? — запита Уебстър.

— Две тежки картечници — отвърна пилотът. — Но няма да ги използвам. Нямам право. Забранено е военните да се месят в полицейски акции.

— Можеш ли да подкараш тая машина ниско и хоризонтално? — попита Ричър. — С осемдесет километра в час. Или, да речем, сто. Без да задаваш въпроси.

Пилотът се разсмя. Смехът прозвуча в слушалките глухо, с метален звън.

— Както искаш, тъй ще ти я подкарам. Ако разреши генералът, разбира се.

Джонсън се поколеба и кимна. Ричър вдигна тежката пушка от пода. Разкопча ремъците и се изправи. Махна на Холи да си сменят местата. Тя се промъкна пред Макграт и Ричър седна на нейното място. Усети как хеликоптерът намалява скорост и пропада надолу. Ричър поразхлаби коланите и ги закопча свободно около кръста си. Посегна към вратата. Дръпна дръжката и вратата се плъзна назад по релсите.

През отвора с вой нахлу буен вихър. Хеликоптерът бавно се извърташе настрани като кола върху заледен път. Зелената камионетка беше зад тях и шейсет метра по-долу. Пилотът продължи да намалява скоростта, докато се изравни с нея. Наклони хеликоптера на една страна, тъй че Ричър да гледа право към пътя.