Лий Чайлд - Лесни за убиване

Диърфийлд кимна.

— Значи харесваш жените бойци?

Ричър сви рамене.

— Ако ти трябват бойци, жените могат да се справят не по-зле от всички останали. На Източния фронт през Втората световна война жените са се представили много добре.

Бил ли си в Израел? Жените и там са на фронтовата линия и, честно казано, не бих изпратил срещу тях американски части, освен ако не е абсолютно наложително.

— Значи нямаш възражения?

— Лично не.

— Имаш ли нещо не лично?

— Може би от военна гледна точка — каза Ричър. — Изследвания от Израел показват, че е десет пъти по-вероятно един пехотинец да спре, за да помогне на ранен войник, ако той е жена. Това бави нападението. Налага се специално обучение.

— Не мислиш ли, че хората трябва да си помагат? — попита Ламар.

— Разбира се, че трябва — отвърна Ричър. — Само че не и когато има друга, по-важна цел.

— Значи, ако напредваме заедно и ме ранят, ще ме отминеш?

Ричър се усмихна.

— Ако си ти, без дори да се замисля.

— Как се запозна с Ейми Калан? — попита Диърфийлд.

— Сигурен съм, че вече знаеш.

— Разкажи ми въпреки това. За протокола.

— Има ли протокол?

— Разбира се, че има.

— Без да ми прочетете правата?

— В протокола ще пише, че правата ти са защитени, щом го кажа аз.

Ричър млъкна.

— Разкажи ми за Ейми Калан — подкани го Диърфийлд.

— Дойде при мен заради проблем, който имаше в частта си — каза Ричър.

— Какъв проблем?

— Сексуален тормоз.

— Ти прояви ли разбиране?

— Да.

— Защо?

— Защото мен никога не са ме тормозили заради пола ми. Не разбирах защо трябва да тормозят нея.

— И какво направи?

— Арестувах офицера, когото тя обвиняваше.

— А след това?

— Нищо. Бях полицай, а не прокурор. По-нататък не беше моя работа.

— И какво стана?

— Офицерът спечели делото. Ейми Калан напусна армията.

— Независимо от това обаче кариерата на офицера отиде по дяволите.

Ричър кимна.

— Да.

— И ти как се почувства?

Ричър сви рамене.

— Мисля, че бях объркан. Доколкото знам, беше свестен тип. Повярвах обаче на Калан, не на него. Според мен беше виновен. И затова май бях доволен, че го махнаха. В идеалния случай обаче не би трябвало да е така. След като е оправдан от съда, не би трябвало кариерата му да пострада.

— Значи му съчувстваше?

— Не. Съчувствах на Калан. И съжалявах за армията. Беше голяма гадост. Кариерата на двама души беше съсипана, а трябваше да бъде само един.

— Ами Каролайн Кук?

— С Кук беше друго.

— В какъв смисъл?

— Друго място, друго време. Отвъд океана. Тя спеше с някакъв полковник. В продължение на година. Мислех, че го прави по свое желание. Нарече го „тормоз“ по-късно, когато й отказаха повишение.

— Каква е разликата?

— Нямаше логика. Полковникът я чукаше, защото тя му позволяваше, а не я повиши, защото тя не се справяше с работата си както трябва. Между двете неща нямаше връзка.

— Може би е смятала секса с него за вид сделка.

— Тогава става дума за договорни отношения. Като проститутка, на която не са платили. Това обаче не е сексуален тормоз.

— Значи не направи нищо?

Ричър поклати глава.

— Напротив. Арестувах полковника, защото беше нарушил правилата. Сексът между военнослужещи с различен ранг на практика беше забранен.

— И?

— Уволниха го дисциплинарно, жена му го заряза и той се самоуби. А Кук напусна.

— А с теб какво стана?

— Напуснах Главната квартира на НАТО.

— Защо? Разстроен ли беше?

— Не. Бях нужен на друго място.

— Нужен ли? Защо точно ти?

— Защото бях добър следовател. В Белгия си губех времето. Там не се случваше почти нищо.

— След това имал ли си много случаи на сексуален тормоз?

— Естествено. Превърна се в голям проблем.

— Кое? Фактът, че кариерата на голям брой свестни мъже се провали? — попита Ламар.

Ричър се обърна към нея.

— Имаше и такива. Превърна се в лов на вещици. Според мен повечето случаи бяха истински, но пострадаха и невинни хора. Много нормални взаимоотношения също излязоха на показ. Правилата изведнъж се промениха. Някои от невинните жертви бяха мъже. Имаше обаче и жени.

— Истински хаос, а? — намеси се Блейк. — И всичко започна заради противни женички като Калан и Кук, нали?

Ричър не каза нищо. Козо барабанеше с пръсти по масата.

— Искам да се върнем към историята с Петросян — каза той.

Ричър го погледна.

— Няма история с Петросян. Не съм чувал за човек на име Петросян.

Диърфийлд се прозя и погледна часовника си. Вдигна очилата на челото си и разтри очите си.