Лий Чайлд - Лесни за убиване

Сивокосият се наклони напред и властно опря ръце върху масата, за да подчертае авторитета си. И подсъзнателно да раздели фракциите вляво и вдясно.

— Карахме се заради теб — започна той.

— Арестуван ли съм? — попита Ричър.

Онзи поклати глава.

— Не още.

— Значи съм свободен да си вървя?

Сивокосият го погледна над очилата си.

— Предпочитаме да останеш тук, така че цялата работа да върви цивилизовано поне известно време.

— Тогава да действаме цивилизовано — каза Ричър. — Аз съм Джак Ричър. Кои, по дяволите, сте вие?

— Моля?

— Нека да се запознаем. Така правят цивилизованите хора, нали? Първо се представят, после разговарят учтиво за бейзбол, за акции или нещо подобно.

Отново настъпи мълчание. След това онзи кимна.

— Аз съм Алън Диърфийлд — каза той. — Заместник-директор, ФБР, шеф на нюйоркския офис. — След това се обърна надясно, погледна русолявия, който беше последен в редицата, и зачака.

— Специален агент Тони Поултън — представи се русолявият и погледна наляво.

— Специален агент Джулия Ламар — каза жената и погледна наляво.

— Главен агент Нелсън Блейк — каза онзи с високото кръвно. — Тримата сме от Куонтико. Аз съм шеф на отдел „Серийни престъпления“. Специални агенти Ламар и Прултън са ми подчинени. Дойдохме тук, за да поговорим с теб.

След кратка пауза Диърфийлд се обърна на другата страна, към мъжа вляво от него.

— Главен агент Джеймс Козо — представи се онзи. — „Организирана престъпност“, Ню Йорк. Занимавам се с охранителния рекет.

Нова пауза.

— Сега добре ли е? — попита Диърфийлд.

Ричър присви очи от силната светлина. Всички го гледаха. Русолявият Поултън. Жената Ламар, хипертоникът Блейк. И тримата от „Серийни престъпления“ в Куонтико.

Дошли чак оттам само за да говорят с него. И Диърфийлд, шефът на нюйоркския офис. Тежка категория. След това слабият, Козо, от „Организирана престъпност“, който се занимаваше с охранителния рекет. Ричър ги огледа от ляво на дясно и от дясно на ляво, после пак се взря в Диърфийлд и кимна.

— Добре — рече той, — приятно ми е да се запознаем. Какво ще кажете за „Янките“ през този сезон? Трябва ли да сменят играчи според вас?

Петима души с пет различни изражения на раздразнение. Поултън извърна лице, сякаш му бяха ударили шамар. Ламар изсумтя презрително. Блейк присви устни и се зачерви още повече. Диърфийлд се вторачи в него и въздъхна. Козо погледна косо към Диърфийлд, сякаш го молеше да се намеси.

— Няма да говорим за „Янките“ — обади се Диърфийлд.

— Тогава какво ще кажете за индекса „Дау Джоунс“? Очаквате ли скоро голям борсов срив?

Диърфийлд поклати глава.

— Не се шегувай с мен, Ричър. В момента аз съм най-добрият ти приятел.

— Не е така. Най-добрият ми приятел е Ернесто Миранда — възрази Ричър. — „Миранда срещу щата Аризона“, решение на Върховния съд от шейсет и шеста. Съдът постанови, че правата на Миранда според Петата поправка на Конституцията са били нарушени, тъй като полицаите не го предупредили, че има право да мълчи и да си наеме адвокат.

— Е, и?

— Не можете да разговаряте с мен, докато не ми прочетете правата. След което пак няма да можете да го сторите, защото адвокатът ми не е тук, а и когато дойде, няма да ми позволи да разговарям с вас.

Тримата агенти от „Серийни престъпления“ се усмихнаха широко. Сякаш Ричър се бе заел да им доказва нещо.

— Адвокатът ти е Джоди Джейкъб, нали? — попита Диърфийлд. — Приятелката ти?

— Какво знаете за нея?

— Знаем всичко за приятелката ти — отвърна Диърфийлд, — а и за теб.

— Е, тогава защо искате да говорите с мен?

— Тя работи в „Спенсър Гътман“, нали? — попита Диърфийлд. — Добра репутация като сътрудник. Знаеш ли, че смятат да я направят съдружник?

— Чух за това.

— Може би съвсем скоро.

— Знам — повтори Ричър.

— Познанството й с теб обаче няма да й помогне особено. Ти не си идеалният съпруг за една делова жена, нали?

— Не съм никакъв съпруг.

Диърфийлд се усмихна.

— Образно казано. „Спенсър Гътман“ са от голяма класа. Подобни неща не са без значение за тях. Това е финансова компания, нали? Голям играч в банковия свят, както е известно. Но без голям опит в наказателното право. Сигурен ли си, че искаш точно тя да ти бъде адвокат? В подобна ситуация?

— В каква?

— Като тази, в която се намираш сега.

— И каква е тя?

— Ернесто Миранда беше малоумен, знаеш ли това? — попита Диърфийлд. — Въздух под налягане. За това проклетият съд беше толкова снизходителен към него. Нуждаеше се от защита, защото беше ненормален тип. Ти малоумен ли си, Ричър? Ненормален ли си?