Лий Чайлд - Лесни за убиване

— Не работя за никого — повтори Ричър.

— Ти си единак, така ли? — попита Блейк. — Това ли искаш да ни кажеш?

Ричър кимна.

— Мисля, че да.

Обърна се. Блейк се усмихваше доволно.

— Така си и мислех — заяви той. — Кога напусна армията?

Ричър сви рамене.

— Преди около три години.

— Колко време беше там?

— През целия си живот. Син на офицер, после и аз станах такъв.

— Военен полицай, нали?

— Да.

— С няколко повишения.

— Бях майор.

— Ордени?

— Няколко.

— „Сребърна звезда“?

— Една.

— Първокласно досие, нали?

Ричър не отговори.

— Недей да скромничиш — подкани го Блейк. — Разкажи ни.

— Да, досието ми е добро.

— Тогава защо напусна?

— Това си е моя работа.

— Искаш да скриеш нещо ли?

— Няма да разберете.

Блейк се усмихна.

— Значи три години. Какво прави през това време?

Ричър сви рамене.

— Нищо. Забавлявах се.

— Работа?

— От време на време.

— Лентяйстваш значи.

— Предполагам.

— С какви пари?

— Спестявания.

— Свършил си ги преди три месеца. Проверихме в банката ти.

— Е, спестяванията понякога свършват, нали?

— Значи в момента си на издръжка на мис Джейкъб. Твоята приятелка, която освен това ти е и адвокат. Как се чувстваш в това положение?

Ричър се взря в протритата брачна халка на Блейк, впита в дебелия му розов пръст.

— Не по-зле от жена ти, която е на твоя издръжка, предполагам — отговори той.

Блейк изсумтя.

— Значи напусна армията и оттогава не си правил почти нищо?

— Да.

— Бил си предимно сам.

— Да.

— Доволен ли си от това?

— Ами да.

— Защото си единак.

— Глупости! Работи за някого! — намеси се Козо.

— Човекът казва, че е единак, по дяволите! — изръмжа Блейк.

Главата на Диърфийлд се въртеше наляво-надясно, сякаш наблюдаваше игра на тенис. Отразената светлина блестеше в очилата му. Той вдигна ръце, за да въдвори ред, и погледна Ричър.

— Разкажи ми за Ейми Калан и Каролайн Кук — предложи той.

— Какво има за разказване? — попита Ричър.

— Познаваше ги, нали?

— Разбира се. Отдавна. В армията.

— Тогава ни разкажи за тях.

— Калан беше ниска и мургава, а Кук беше висока и руса. Калан беше сержант, а Кук — лейтенант. Калан беше в снабдяването, а Кук — във военното планиране.

— Къде?

— Калан първо беше във Форт Уайд, до Чикаго, Кук беше в Главната квартира на НАТО, в Белгия.

— Спал ли си с някоя от тях? — попита Ламар.

Ричър се обърна и я изгледа.

— Що за въпрос е това?

— Съвсем ясен.

— Не, не съм.

— И двете бяха хубави, нали?

Ричър кимна.

— По-хубави от теб, в това няма никакво съмнение.

Ламар извърна лице и млъкна. Лицето на Блейк стана тъмночервено.

— Двете познаваха ли се помежду си? — намеси се той.

— Съмнявам се. В армията има един милион души. Двете служеха на шест хиляди и четиристотин километра една от друга, и то по различно време.

— Значи не си имал сексуална връзка с никоя от тях.

— Не, не съм.

— А опитвал ли си? С която и да е от двете?

— Не, не съм.

— Защо? Страхувал си се да не ти откажат?

Ричър поклати глава.

— И в двата случая бях с друга жена, ако държите да знаете, а на мен една обикновено ми стига.

— Съжаляваш ли, че не си спал с тях?

Ричър се усмихна.

— Сещам се и за по-лоши неща.

— Те биха ли се съгласили?

— Може би да, може би не.

— Ти как мислиш?

— Някога бил ли си в армията?

Блейк поклати глава.

— Тогава не си наясно — каза Ричър. — Повечето военни са готови да се чукат с всичко, което мърда.

— Значи не смяташ, че биха ти отказали.

Ричър гледаше втренчено Блейк.

— Не. Не мисля, че това би било сериозен повод за тревога.

Последва дълга пауза.

— Одобряваш ли присъствието на жени в армията? — попита Диърфийлд.

Ричър премести погледа си към него.

— Какво?

— Отговори на въпроса, Ричър! Одобряваш ли присъствието на жени в армията?

— Какво против бих могъл да имам?

— Смяташ ли, че от тях стават добри войници?

— Глупав въпрос — отвърна Ричър. — Вече знаеш, че стават.

— Така ли?

— Бил си във Виетнам, нали?

— Бил ли съм?

— Разбира се — каза Ричър. — Детектив в отдел „Убийства“ в Аризона през седемдесет и шеста, нали? Скоро след това попадаш в Бюрото. По онова време малко от онези, които клинчеха, можеха да направят такъв фокус. Значи си минал по реда си, може би през седемдесета или седемдесет и първа. Със зрение като твоето не си бил пилот. Очилата са те изпратили в пехотата, а в този случай цяла година са те ритали по задника из джунглата. Една трета от ритниците си получил от жени. Добри снайперистки са, нали? Чувал съм, че са много всеотдайни.