Лий Чайлд - Лесни за убиване

— Явно опашките на ФБР са много добри. Изобщо не съм ги забелязал.

Последва мълчание.

— Та какво стана в ресторанта? — попита Диърфийлд след малко.

Ричър се замисли. Честността е най-добрата политика, каза си. Прецени. Преглътна. После кимна на агентите.

— Мисля, че юристите биха го нарекли „несъвършена необходимост“. Извърших дребно престъпление, за да предотвратя по-голямо.

— Сам ли действаше? — попита Козо.

Ричър кимна.

— Да.

— Тогава какво означава онова „не започвайте война за територии с нас“?

— Исках да изглеждам убедителен. Исках Петросян да ме вземе на сериозно, който и да е той. Да си мисли, че си има работа с друга организация.

Диърфийлд се пресегна и взе листата с резултатите от наблюдението. Прегледа ги.

— Тук не са отразени никакви контакти, освен с мис Джоди Джейкъб. Тя определено не се занимава с охранителен рекет. Какво показва телефонният дневник?

— Послушвали сте телефона ми? — попита Ричър.

Диърфийлд кимна.

— Претърсихме и боклука ти.

— Телефонният дневник е чист — обади се Поултън. — Не е говорил с никого, освен с мис Джоди Джейкъб. Води затворен живот.

— Така ли, Ричър? — попита Диърфийлд. — Затворен живот ли водиш?

— Обикновено да — отговори Ричър.

— Значи си действал сам — продължи Диърфийлд. — Като съвестен гражданин. Никакви контакти с гангстери, никакви инструкции по телефона.

Обърна се към Козо и го погледна въпросително.

— Удовлетворява ли те това, Джеймс?

Козо сви рамене и кимна.

— Нямам избор, струва ми се.

— Съвестен гражданин, а, Ричър? — изви въпросително глас Диърфийлд.

Ричър кимна мълчаливо.

— Можеш ли да го докажеш?

Ричър сви рамене.

— Можех да им взема пистолетите. Ако работех за някого, щях да го направя. Но не ги взех.

— Така е. Хвърли ги в контейнера за боклук.

— Преди това ги обезвредих.

— С прахоляк в механизмите. Защо го направи?

— За да не може някой да ги намери и да ги използва.

Диърфийлд кимна.

— Съвестен гражданин. Видял си несправедливост и си поискал да я отстраниш.

— Да.

— Все някой трябва да го направи, нали?

— Да.

— Не обичаш несправедливостите, а?

— Така е.

— И можеш да направиш разлика между добро и зло?

— Надявам се.

— Не ти е нужна намесата на съответните власти, защото можеш сам да вземаш решения.

— Обикновено.

— Уверен си в моралния си кодекс.

— Да.

Диърфийлд замълча и се вгледа в него през отблясъка на светлината.

— Тогава защо открадна парите? — попита той след миг.

Ричър сви рамене.

— Бойна плячка. Трофей.

Диърфийлд кимна.

— И това е от кодекса, нали?

— Сигурно.

— Играеш по свои собствени правила, нали?

— Обикновено да.

— Никога не би ограбил възрастна жена, но няма проблем да прибереш парите на двама биячи.

— Да.

— Когато прекрачат границата на това, което според теб е допустимо, трябва да си получат заслуженото, нали?

— Да.

— Твой личен кодекс.

Ричър отново вдигна рамене и замълча. Тишината натежа.

— Знаеш ли нещо за психологическите профили на престъпниците? — попита внезапно Диърфийлд.

— Само каквото съм чел във вестниците.

— Това е наука — обясни Блейк. — В Куонтико се занимаваме с това от години. Специален агент Ламар в момента е нашият водещ експерт. Специален агент Поултън е неин помощник.

— Правим оглед на местопрестъплението — обади се Ламар. — Откриваме съответните психологически показатели и разработваме личностните характеристики на евентуалния извършител на престъплението.

— Изучаваме жертвите — добави Поултън. — Опитваме се да открием спрямо кого биха били особено уязвими.

— Какви престъпления? — попита Ричър. — Какви местопрестъпления?

— Мръсно копеле! — просъска Ламар.

— Ейми Калан и Каролайн Кук — каза Блейк. — И двете бяха убити.

Ричър се втренчи в него.

— Калан умря първа — продължи Блейк. — Много характерен почерк, но едно убийство си е едно убийство. След това умря Кук. Същият почерк. И станаха серийни убийства.

— Потърсихме връзка между жертвите — обясни Поултън. — Не беше трудно да я открием. И двете са жертви на сексуален тормоз в армията, вследствие на което са напуснали.

— Невероятна организираност при извършване на престъплението — продължи Ламар, — което говори за военна педантичност. Специфичен почерк. Никакви следи. Никакви улики. Ясно е, че извършителят е много прецизен човек, запознат с процедурите на разследването. Възможно е самият той да е добър следовател.