Лий Чайлд - Смъртоносна жега

— Разкъса ми устната — каза Кармен. — И ми разклати няколко зъба.

Ричър гледаше лицето й.

— Това му беше за пръв път — продължи тя. — Просто не се удържа. Но тутакси го обхванаха угризения. Сам ме откара до болницата. От имението пътят дотам е дълъг, отнема няколко часа, и през цялото време Слуп ме молеше да му простя. После настояваше да не казвам истината за станалото. Изглеждаше толкова засрамен, че се съгласих. Но, така или иначе, не ми се наложи да казвам нищо, защото веднага след пристигането започнаха болките и ме качиха право горе в родилното. Ели се роди на другия ден.

— А после?

— После всичко беше наред. Поне през първата седмица. След това пак взе да ме удря. Всичко го дразнеше. Че обръщах прекалено много внимание на бебето. Че не исках да правим секс, защото ме болеше от шевовете. Казваше, че от бременността съм станала дебела и грозна.

Ричър мълчеше.

— Дори и аз му повярвах — каза Кармен. — За дълго. Случват се такива неща. Трябва да имаш голямо самочувствие, за да устоиш. А в онази ситуация аз нямах самочувствие. Той ми го отне. Две-три години наистина вярвах, че вината е моя, и се опитвах да се поправя.

— А семейството как реагира?

Кармен бутна настрани недопитата чаша.

— Те не знаеха. После баща му умря и стана още по-лошо. Той беше единственият разумен човек в рода. Свястно старче. Но сега останаха само брат му и майка му. Братът е ужасен, а майката — истинска вещица. И все още не знаят. Всичко се пази в тайна. Къщата е голяма. Всъщност дори не е къща, а цял комплекс около огромен двор. Всеки живее отделно от другите. А и нещата са много сложни. Той е прекалено горд и упорит, за да се съгласи с тях, че е допуснал грешка. Тъй че колкото повече ме ненавиждат останалите, толкова повече се преструва, че ме обича. Мами ги много успешно. Купува ми разни неща. Този пръстен например.

Тя вдигна дясната си ръка, изящно извита в китката, за да се види добре платинената халка с големия диамант. Пръстенът изглеждаше страхотно. Ричър никога не бе купувал диаманти. Нямаше престава колко струват. Сигурно цял куп пари.

— Купи ми коне — продължи Кармен. — Знаеше, че искам коне, и ми ги купи, за да се изперчи пред другите. Но истинската му цел беше да намери обяснение за синините. Гениално хрумване. Подсигури се веднъж завинаги. Кара ме да казвам, че съм паднала. Те знаят, че все още се уча да яздя. А по тия места щом паднеш от коня, смятат за нещо напълно естествено и синините, и строшените кости.

— И кости ли ти е чупил?

Кармен кимна и започна да опипва разни места по тялото си, като се извиваше и въртеше в тясното сепаре. От време на време прекъсваше за момент това мълчаливо броене, сякаш вече не можеше да си припомни всичко.

— Мисля, че най-напред бяха ребрата — каза тя. — Рита ме, докато лежа на пода. Често го прави, когато побеснее. После лявата ръка. Ключицата. Челюстта. Наложи се да ми реимплантират три зъба.

Ричър я гледаше втренчено.

Тя сви рамене.

— Хората от „Бърза помощ“ ме смятат за най-калпавата ездачка в цялата история на Тексас.

— Вярват ли на тази история?

— Може би така им изнася.

— А майка му? Брат му?

— Същата работа — каза Кармен. — Много ясно, че не биха се усъмнили в своя човек заради мен.

— За какъв дявол остана при него? Защо не си стегна куфарите още първия път?

Кармен въздъхна, затвори очи и извърна глава настрани. Положи ръце върху масата, после ги обърна с дланите нагоре.

— Не мога да обясня — прошепна тя. — Никой не би могъл. Ти сигурно знаеш как става. Липсваше ми самоувереност. Бях с невръстно дете на ръце, а нямах пари. Нито цент. Нямах приятели. През цялото време ме наблюдаваха. Не можех дори един телефон да завъртя незабелязано.

Ричър мълчеше. Кармен отвори очи и го погледна.

— И най-лошото беше, че нямаше къде да отида.

— У дома? — попита той.

Тя поклати глава.

— Не си го и помислих. Бях готова по-скоро да търпя побоищата, отколкото да лазя по корем пред нашите с русо бебе в ръцете.

Ричър пак премълча.

— А веднъж изтървеш ли шанса, с теб е свършено — продължи Кармен. — Винаги така става. Затъваш все по-надолу. Колкото пъти си помислях за бягство, положението беше все същото. Пак нямах пари, пак имах бебе. После тя навърши годинка, две, три. Моментът вечно не бе подходящ. Не избягаш ли първия път, хлътваш в капана завинаги. А аз не избягах. Хиляди пъти съм съжалявала, но нищо не може да се промени.

Ричър продължаваше да мълчи. Кармен го погледна умолително.