Лий Чайлд - Смъртоносна жега

— Моля те, недей. Не и тук. Моля те. Само послушай още малко.

Той я изгледа втренчено.

— Добре, слушам те.

— Още ли искаш да ми помогнеш?

— С какво?

Тя не отговори.

— Как се чувстваше? — попита Ричър. — Когато те удряха?

— Как се чувствах ли? — повтори тя.

— Физически — уточни той.

Кармен извърна лице. Замисли се.

— Зависи къде — каза тя.

Ричър кимна. Беше й известно, че болката не е еднаква навсякъде.

— В корема — каза той.

— Много повръщах. Страхувах се, защото имаше кръв.

Той кимна отново. Беше й известно какво е да те ударят в корема.

— Кълна се, че е вярно — каза тя. — Цели пет години. Защо да си измислям?

— И какво стана? — попита Ричър. — Как тъй му хрумна да спре изведнъж?

Тя се поколеба, сякаш имаше чувството, че ги гледат. Ричър се завъртя и видя как хората извръщат глави. Готвачът, сервитьорката, двамата клиенти на крайните маси. Готвачът и сервитьорката бяха по-бързи. Другите двама не си дадоха този труд. По лицата им бе изписана нескрита враждебност.

— Може ли да си вървим? — попита Кармен. — Трябва да се прибираме. Пътят е дълъг.

— Значи и аз идвам с теб?

— Там е въпросът.

Ричър отново се загледа през прозореца.

— Моля те, Ричър — каза Кармен. — Поне изслушай историята докрай, а след това сам ще решиш. Ако не искаш да дойдеш в Ехо, мога да те сваля в Пейкъс. Там ще видиш музея. И гроба на Клей Алисън.

Той видя как сянката докосва предното стъкло на кадилака. Вътре сигурно бе станало горещо като в пещ.

— Така или иначе, трябва да го видиш — каза тя. — Щом си тръгнал на експедиция из Тексас.

— Добре — съгласи се той.

— Благодаря ти.

Ричър не отговори.

— Изчакай ме — каза Кармен. — Трябва да отскоча до тоалетната. Дълъг път ни чака.

С изящно движение тя се измъкна от сепарето и прекоси цялото заведение с вирната глава, без да поглежда нито наляво, нито надясно. Двамата клиенти я зяпаха, докато отмина, после отправиха безизразни погледи към Ричър. Той обърна сметката и отброи върху нея няколко монети от джоба си. Точната сума — нито цент повече. Щом една сервитьорка предпочита да не говори, значи не й трябват бакшиши. Излезе от сепарето и тръгна към изхода. Двамата не отлепваха очи от него. Спря пред стъклената врата и се загледа към изпепелената земя отвъд паркинга. Постоя така една-две минути, докато чу зад гърба си стъпките на Кармен. Беше се сресала и бе начервила устните си.

— Май и аз ще отскоча до тоалетната — каза Ричър.

Тя се озърна надясно, към празното място между двамата клиенти.

— Изчакай първо да вляза в колата. Не искам да оставам тук сама. Изобщо не трябваше да влизам.

Кармен бутна стъклената врата и закрачи към кадилака. Влезе вътре и Ричър видя как колата трепна, когато тя включи двигателя, за да охлади купето. Той се обърна и тръгна към мъжката тоалетна. Тя се оказа сравнително голяма, с два порцеланови писоара и една кабинка. Нащърбена мивка с кран за студена вода. Руло хартиени кърпи беше сложено върху разпределителя, вместо в него. Не беше най-чистата тоалетна, която бе виждал.

Той разкопча панталона си и застана до левия писоар. Чу стъпки пред вратата и вдигна очи към хромирания клапан на тръбите за водата. Клапанът беше мръсен, но все пак заоблената му повърхност отразяваше всичко като миниатюрно огледало. Ричър видя как вратата се отвори и влезе човек. После вратата се затвори, а човекът подпря гръб на нея. Беше единият от клиентите. Вероятно шофьор на някой от двата пикапа. Хромираният клапан изкривяваше образа, но главата на човека почти опираше в горния край на вратата. Едър мъж. Ръцете му шареха зад гърба. Ричър чу как резето щракна. После мъжагата се размърда и отпусна ръце. Беше облечен с черна тениска. Върху нея имаше някакъв надпис, но Ричър не успя да го прочете наопаки. Имаше и емблема. Може би на петролна компания.

— Нов ли си по тия места? — попита непознатият.

Ричър не отговори. Продължаваше да гледа отражението.

— Зададох ти въпрос — каза онзи.

Ричър не му обърна внимание.

— На теб говоря.

— Е, правиш голяма грешка — каза Ричър. — Ами ако се окажа любезен човек? Може да се завъртя, за да те изслушам, при което ще ти опикая обувките.

Едрият тип смутено пристъпи от крак на крак. Очевидно си беше приготвил цяла реч. Тъкмо на това разчиташе Ричър. С едно импровизирано прекъсване щеше да го обърка. Поне за малко, колкото да се приведе в приличен вид.

Мъжагата продължаваше да пристъпва от крак на крак. Чудеше се дали да реагира.