Лий Чайлд: Смъртоносна жега

— До обсерваторията Макдоналд — отвърна Алис. — Ти не я одобри.

Той кимна.

— Много е далече.

Извъртя картата под светлината. Заби поглед в нея. Съсредоточи се, Ричър. Направи го. Ако можеш.

— Какво има в парковата зона Балмориа? — попита той.

Мястото пак беше югозападно от Пейкъс, но само на петдесет километра.

Подходящо разстояние.

— Пустинен оазис — обясни Алис. — Огромно езеро, много бистро. Там ходят плувци и леководолази.

Но мястото не е подходящо.

— Не ми се вярва — каза той.

Огледа петдесет километра на североизток.

— Какво знаеш за дюните Монахан?

— Петнайсет хиляди декара пясъчни дюни. Прилича на Сахара.

— Само това ли? И хората ходят там?

— Много е впечатляващо.

Ричър замълча и отново се вгледа в картата.

— А Форт Стоктън?

— Обикновено градче — каза Алис. — Почти не се различава от Пейкъс. — Изведнъж тя трепна и се обърна към него. — Но старият Форт Стоктън май си струва да се види.

Ричър погледна картата. Старият Форт Стоктън бе отбелязан като историческа развалина северно от самото градче. Откъм Пейкъс. Измери разстоянието. Около седемдесет километра.

Не е изключено.

— Какво представлява?

— Историческа забележителност — каза Алис. — Стара военна крепост. Там е бил полкът на Бизоните, чернокожата кавалерия. Войските на Конфедерацията разрушили крепостта. Бизоните я възстановили. През 1867 година, ако не греша.

Ричър погледна отново. Развалините бяха на югоизток от Пейкъс, до тях се стигаше по шосе 285, което изглеждаше сравнително добро. Удобно шосе. Вероятно съвсем типично. Той затвори очи. Колата летеше напред. Двигателят работеше съвсем тихо. Вътре беше уютно и топло. Искаше му се да заспи. Беше много уморен. Под краката му съскаха пръски вода.

— Старият Форт Стоктън ми допада — каза той.

Пак замълча. Отминаха още два километра.

— Не точно там — каза Ричър. — Но наблизо. Представи си го от тяхна гледна точка.

— Не мога — възрази Алис. — Не съм като тях.

— Опитай. Какви бяха те?

— Не знам.

— Бяха професионалисти. Тихи и незабележими. Като хамелеони. С вродено умение да се прикриват. Стремяха се никой да не ги забележи. Постави се на тяхно място, Алис.

— Не мога — повтори тя.

— Мисли като тях. Представяй си. Влез в кожата им. Кои бяха те? Аз ги видях и ги помислих за търговски пътници. Ръсти Гриър повярва, че са социални служители. Ал Юджин явно ги е помислил за агенти от ФБР. Затова разсъждавай като тях. Заеми тяхното място. Силата ти е в това, че изглеждаш съвсем обикновено. Бяла си, изглеждаш умерено богата и караш този форд, който без антените прилича на обикновена семейна кола. Номерът с ФБР им е помогнал, но по принцип колата изглежда толкова безобидна, че Ал Юджин е сметнал за безопасно да спре. И в същото време толкова властна, че е бил длъжен да спре. Поискал го е. И тъй, ти си съвсем обикновена, почтена и напълно приемлива. Освен това делова.

— Разбрано.

— Но ето че до теб се появява хлапе. В какво се превръща твоята група?

— В какво?

— Нормално, обикновено, почтено, съвсем приемливо семейство от средна ръка.

— Но нали са били трима?

Ричър помълча. Затвори очи.

— Единият от мъжете е чичо. Значи сте средно богато семейство, тръгнало на почивка с колата. Но не от онези шумни семейства, дето хукват към Дисниленд. Никакви бермуди и шарени тениски. Изглеждате тихи, може би малко саможиви. Или дори скучни. И навярно ученолюбиви. Може би изглеждате като семейство на училищен директор. Или счетоводител. Очевидно не сте от щата, значи пътувате. Накъде? Задай си същия въпрос като тях. Къде ще се слееш със средата? Къде е най-безопасното място? Къде ще отиде едно сериозно, ученолюбиво семейство от средна ръка с малката си дъщеричка? Кое място е най-добро, подходящо, поучително за нея? Макар че още е твърде малка, за да разбере. Макар че хората тайно ви се присмиват за политическата коректност и усърдието.

— Старият Форт Стоктън — каза Алис.

— Именно. Запознаваш малката със славното минало на афроамериканските бойци, макар че сигурно ще получиш сърдечен удар, ако след време тя отиде на среща е някой техен потомък. Но ти караш форд, а не беемве или кадилак. Значи си благоразумна. Което означава не твърде богата. Правиш си сметка на разходите. Мразиш да плащаш по-скъпо. Както за коли, така и за мотели. Значи пристигаш от север и избираш по-далечен мотел, където цените са разумни. Не някоя дупка насред пущинака. Но все пак в покрайнините на туристическия район. Където предлагат добри цени. — Той отвори очи. — Там ще отседнеш, Алис.