Лий Чайлд - Смъртоносна жега

Бурята се изместваше. Втората мълния падна три минути по-късно, на километър и половина североизточно от първата. Беше като назъбена плетеница, която продължи да припламва бясно цели осем или десет секунди, преди да изгасне. Ричър изпъна шия и се вгледа напред и надясно. Не видя нищо. Обърна се и погледна наляво. На двайсет метра от себе си зърна жената, приклекнала зад ръба. Различи надписа на шапката й. ФБР. Едри бели букви. Тя гледаше право към него и пистолетът не трепваше в ръката, изпъната на нивото на рамото. Видя пламъка на изстрела — нищожна мътна искрица сред бурята.

Бурята бавно отминаваше на североизток, подгонила пороя пред себе си. Тя достигна мотела и звукът на дъжда бързо прерасна от тих шепот в настоятелно трополене, сетне в яростен грохот по покрива. Покривът беше тенекиен и за трийсет секунди шумът стана непоносим. Ели се събуди от тревожната дрямка. Отвори очи и видя дребния мъж с косматите ръце. Той я гледаше, седнал съвсем неподвижно на стол до леглото.

— Здрасти, хлапе — каза мъжът.

Ели мълчеше.

— Не можеш да спиш, а?

Ели погледна тавана.

— Вали — каза тя. — Много е шумно.

Мъжът кимна и погледна часовника си.

Куршумът не го улучи. Ричър така и не разбра дали е минал наблизо. Светкавицата изгасна и светът отново потъна в пълен мрак. Ричър стреля по памет и напрегна слух. Нищо. Едва ли е попадение. Трудна позиция — от двайсет метра, в пороен дъжд. После долетя гръмотевицата. Пресекливият басов тътен разтърси земята и бавно отшумя. Ричър отново приклекна. Оставаха му девет патрона. Реши да заложи на двойния блъф. Тя очаква да се оттегля, значи няма да го направя. И той остана на място. Зачака следващата светкавица. Така щеше да разбере с какъв противник си има работа. Един любител би се отдалечил от него. Добър професионалист би тръгнал насреща. А професионалист от висша класа би отвърнал на двойния блъф по същия начин и би останал на място.

Но яростта на пороя вече стигаше до предела си. Поне така предположи Ричър. Помнеше как веднъж попадна в буря в джунглите на Централна Америка и се намокри по-бързо, отколкото ако бе скочил с дрехите право в морето. Не можеше да си представи по-жесток дъжд, а сегашният едва ли му отстъпваше. Беше мокър до кости. Водата се стичаше на потоци под ризата му. Не течеше, а буквално го обливаше. Излиташе на фонтани между копчетата. Почваше да му става хладно. За по-малко от двайсет минути температурата бе спаднала с десет-петнайсет градуса. Пороят го блъскаше отгоре, после отскачаше от земята почти със същата сила. Шумът бе непоносим. Около храстите хвърчаха листа и вейки. Те падаха и се сплитаха на миниатюрни бентове край всяка издатина. Над горещия варовиков чакъл вече имаше петнайсетсантиметров слой лепкава кал. Краката му затъваха. Пистолетът бе мокър. Няма нищо. „Хеклер и Кох“ стреля и мокър. Но „Браунинг“ и „ЗИГ-Зауер“ също не се боят от влага.

Следващата светкавица избухна пак на юг, но по-близо. И беше по-ярка. Гигантска ивица проряза небето с пукот и съскане. Ричър се озърна наляво. Жената бе дошла по-близо. Стоеше на петнайсетина метра от него, все още плътно до ръба. Бива я, но не чак толкова. Тя стреля и куршумът го отмина с около метър. Лош прицел, ръката й все още не бе довършила движението от юг на север. Юг ли? Смятала е, че ще се оттегля. Стана му малко обидно. Той протегна ръка и отвърна на изстрела. Долетелият тътен заглуши гърмежа. Вероятно не съм улучил. Още осем патрона.

Отново идваше ред на пресмятането. Как ще постъпи тя? Какво очаква от мен? Последния път бе сбъркала. Значи сега ще рискува. Ще очаква да тръгна към нея. И сама ще тръгне насреща. Готова за последния изстрел.

Той остана приклекнал на същото място. Троен блъф. Плъзна ръка отляво надясно по нейния предполагаем маршрут. Зачака нова светкавица. Тя лумна по-рано, отколкото бе предполагал. Бурята отминаваше бързо. Сиянието избухна на по-малко от километър и почти веднага изтрещя гръмотевица. Стана по-светло от ден. Ричър присви очи и се вгледа напред. Жената бе изчезнала. Той врътна глава наляво и зърна неясно яркосиньо петно да отстъпва в обратна посока. Инстинктивно стреля малко по-напред, после светкавицата изгасна и наоколо отново се сгромолясаха мрак, шум и хаос. Още седем патрона. Той се усмихна. Но сега вече ми трябва само един.

Гръмотевиците я плашеха. Спомни си как Джошуа и Били поправяха покрива на навеса. Големите листове тенекия се извиваха и бумтяха, докато ги носеха, а когато взеха да ги коват, се вдигна ужасен шум. Гръмотевиците бяха като милиарди ламаринени листове, които едновременно се огъват и трещят в небето. Тя се зави презглава, но и през чаршафа виждаше как в стаята нахлуват ослепителни блясъци.