Лий Чайлд - Смъртоносна жега

И двамата стискаха пистолети. И двамата продължиха да гледат настрани още половин секунда, после рязко завъртяха глави към насрещната светлина, подпряха се върху покрива на кабината и откриха огън по фаровете на фолксвагена. Отпред на шапките им ясно се виждаше надпис ФБР. Ричър замръзна. Какво става, по дяволите? След това се отпусна. Великолепно. Подправена външност, подправени документи, подправен служебен форд. Преди малко отиваха с него към къщата на Алис. Значи така са спрели Ал Юджин в петък.

Двамата стреляха без прекъсване. Ричър чуваше бързия глух тътен на мощни деветмилиметрови пистолети. Чуваше как празните гилзи тракат по покрива на кабината. Пред очите му предното стъкло на фолксвагена избухна. Чу звън на стъкло и трясък на куршуми, пронизващи ламарина, сетне фаровете на фолксвагена изгаснаха и той престана да вижда каквото и да било отвъд ослепителните фарове на пикапа.

Усети ги как завъртат пистолетите обратно към мястото, което бяха запомнили като огнева позиция. Видя малки, издължени пламъчета сред мрака и чу противния вой на рикоширащи куршуми. Левият пистолет бе замлъкнал. Жената. Вече презарежда. Само тринайсет патрона, подсказа му подсъзнанието. Трябва да е „ЗИГ-Зауер Р228“ или „Браунинг“.

Пропълзя напред до ръба на платото, отмери пет метра наляво и откри карабината, която бе оставил на позиция дванайсет и седемнайсет. Уинчестър номер две, зареден изцяло с направените от Боби Гриър куршуми. Стреля коленичил, без да се цели, и откатът едва не го повали по гръб. От дулото изхвърча страховит пламък. Проблясъкът бе като от фотографска светкавица. Така и не разбра къде е отишъл куршумът. Прещрака зарядния лост и отстъпи надясно, към надупчения фолксваген. Отново стреля. Два огромни пламъка, които постепенно се изместват обратно на часовниковата стрелка. Гледано отвисоко това създаваше впечатление, че стрелецът се движи отдясно наляво. Един хитър противник би стрелял още по-напред с надеждата да улучи подвижната мишена. Изпреварваща стрелба. Онези се хванаха на въдицата. Чу как куршумите рикошират по камъните около колата. Издрънча ламарина.

Но той вече се движеше в обратна посока — пак по часовниковата стрелка. Захвърли пушката, приведе се и побегна към следващата. Тя го чакаше на втора позиция. Уинчестър номер три — онзи със смесения заряд. Първият патрон беше фабричен. Струваше си да му посвети малко внимание. Той подпря лакти върху ръба и се прицели в мрака на два метра и половина зад фаровете и около метър по-горе. Стреля. Сега те си мислят, че наоколо има трима стрелци — един отзад вляво и двама отпред вдясно. Ушите му звънтяха и не бе успял да види къде е отишъл куршумът, но чу неясно как жената подвикна някаква команда и фаровете на пикапа веднага изгаснаха. Ричър стреля пак в същата точка — този път с един от самоделните патрони на Боби. Огнената струя освети цялото плато и той отскочи два метра надясно. Прицели се към запечатаната в главата му цел и изстреля втория фабричен куршум — мощен, спокоен и точен. Чу пронизителен писък. Отскочи още една крачка надясно и изстреля следващия куршум. Пламъкът освети тяло, падащо от каросерията с главата надолу. Един отстранен. Но не който трябва. Беше твърде едър. Значи мъжът. Следва фабричен патрон. Той се напрегна и насочи карабината малко вляво от падащия мъж. Опита се да презареди. Лостът мръдна половин сантиметър и се заклещи в гилзата от последния самоделен патрон.

После се случиха две неща. Първо, пикапът потегли. Люшна се напред, зави с отчаяна бързина и подкара обратно на север, откъдето бе дошъл. После някъде около фолксвагена изтрещяха пистолетни изстрели. Жената бе слязла от каросерията. Сега се придвижваше пеш в тъмнината. Стреляше бързо. Град от куршуми. Всички прелитаха на около метър от него. Пикапът бягаше. Фаровете отново светнаха. Ричър ги проследи с крайчеца на окото си. Те подскачаха, лъкатушеха и ставаха все по-малки. После изчезнаха отвъд края на платото. Пикапът просто прелетя през скалния ръб и продължи към ранчото. Бученето му заглъхна, фаровете се превърнаха в далечни искрици, пъплещи към черния хоризонт. Пистолетът бе спрял да стреля. Отново презарежда. Изведнъж настана пълна тишина. Пълен мрак. След секунда в ушите му пак нахлу жуженето на насекомите. Сега то му се стори по-тихо. По-лениво. Осъзна, че дъждът се променя. Вече не падаха тежки капки, вместо тях се сипеше ситен, забързан ръмеж. Подложи длан и усети как дъждът става все по-силен. След секунди имаше чувството, че е застанал под душ и нечия невидима ръка бавно завърта крана.