Лий Чайлд: Смъртоносна жега

Тя поклати глава.

— Не. Търсех мъж като теб.

— Защо?

— Сигурно си десетият, с когото опитвам — каза тя. — И още поне стотина се мъчих да преценя на око. Цял месец само това правя. Обикалям из Западен Тексас и оглеждам всички стопаджии.

— Защо?

Тя сви рамене. Лек, пренебрежителен жест.

— Нямаш престава какъв километраж навъртях. Направо невероятно. И колко пари похарчих за бензин.

— Защо? — повтори той.

Тя млъкна. Не искаше да отговори. Настана дълго мълчание. Подлакътникът на вратата се впиваше в бъбрека му. Ричър изви гръб, подпря се с рамене и промени позата. Започваше да съжалява, че не е попаднал на друг човек. На шофьор, който би се задоволил да го откара от точка А до точка Б. Погледна я от долу на горе.

— Може ли да ти викам Кармен? — попита той.

Тя кимна.

— Разбира се. Моля.

— Добре, Кармен — каза Ричър. — Ще бъдеш ли така добра да ми обясниш какво става?

Тя отвори уста и пак я затвори. После още веднъж.

— Не знам откъде да започна. Щом се стигна дотам…

— До какво?

Тя не отговори.

— По-добре изплюй камъчето — каза Ричър. — Иначе напускам колата още сега.

— Навън е четирийсет и три градуса.

— Знам.

— Човек може да умре в тая горещина.

— Ще рискувам.

— Не можеш да отвориш вратата — каза тя. — Колата е много наклонена.

— Тогава ще избия предното стъкло.

Тя се поколеба, после повтори:

— Нуждая се от твоята помощ.

— За пръв път ме виждаш.

— Не става дума конкретно за теб — каза Кармен. — Но отговаряш по всички точки.

— Какви точки?

Тя пак млъкна. За миг по устните й трепна иронична усмивка.

— Толкова е трудно. Репетирала съм тия приказки милион пъти, но не знам дали ще прозвучат както трябва.

Ричър мълчеше и чакаше.

— Имал ли си някога работа с адвокати? — попита Кармен. — Безполезен народ. Само те карат да прахосваш сума пари и време, а накрая казват, че нищо не може да се направи.

— Потърси си нов адвокат — посъветва я Ричър.

— Смених четирима — каза тя. — Четирима за един месец. И всичките са ужасно скъпи. Нямам толкова пари.

— Караш кадилак.

— Той е на свекърва ми. Само го ползвам.

— Носиш пръстен с голям диамант.

Тя пак замълча. Очите й се навлажниха.

— Подарък е от мъжа ми.

Ричър я погледна.

— А той не може ли да ти помогне?

— Не, не може. Случвало ли ти се е да търсиш частен детектив?

— Не. Аз самият бях детектив.

— Всъщност няма такива. Като в киното, искам да кажа. Всички искат само да си седят зад бюрото и да работят по телефона. Или да тракат на компютъра. Не желаят да дойдат и да направят нещо за теб. Ходих чак до Остин. Там един тип каза, че може да ми помогне, но искаше да използва още шестима и щеше да взима по десет хилядарки на седмица.

— За какво?

— Тогава се отчаях. Буквално изпаднах в паника. После ми хрумна идея. Предположих, че ако потърся между стопаджиите, може и да открия някого. Все някой щеше да се окаже подходящ и готов да ми помогне. Постарах се да подбирам много внимателно. Качвах само такива, които ми се виждаха грубияни.

— Много благодаря, Кармен — каза Ричър.

— Не го казах в лошия смисъл. Не исках да те засегна.

— Можела си да пострадаш.

Тя кимна.

— На два-три пъти ми се размина на косъм. Но трябваше да поема риска. Трябваше да намеря някого. Предполагах, че могат да ми свършат работа и момчета от състезанията по родео или от нефтените кладенци. Нали разбираш — здравеняци като тях. Особено пък ако са останали без работа и имат свободно време, а от тая работа може се спечели някоя пара. Само че не мога да платя кой знае колко. Това притеснява ли те?

— Засега, Кармен, всичко ме притеснява.

Тя пак помълча, после каза:

— Разговарях подробно с всеки един от тях. Нали знаеш, уж бъбрим за едно-друго, както преди малко с теб. Опитвах се да си съставя преценка какво представляват отвътре, що за характери са. Да преценя качествата им. Трябва да са били към дванайсет човека. И нито един не ми вършеше работа. Но мисля, че ти ставаш.

— За какво ставам?

— Мисля, че засега си най-добрият ми шанс — каза тя. — Наистина мисля така. Бивш полицай от армията, без приятели и роднини. Идеалният вариант.

— Не си търся работа, Кармен.

Тя кимна веднага.

— Знам. Вече го съобразих. Но според мен така е още по-добре. Нещата остават ясни и чисти. Помощ заради самата помощ. С наемниците всичко опира до пари. А твоето минало е идеално. То те задължава.

Той я изгледа втренчено.

— Не, не ме задължава.