Лий Чайлд: Врагът

Огънах една от железните пръчки на оградата, колкото да се промуша. Пресякох задния двор на Уилард, заобиколих гаража и застанах пред входната му врата. На верандата нямаше осветление. Къщата почти не се виждаше от улицата. Мястото не беше идеално, но не беше и съвсем лошо. Подпрях се с лакът върху бутона на звънеца. Чух го как отекна във вътрешността на къщата. След малко долових стъпки. Дръпнах се крачка назад. Уилард отвори вратата. Изобщо не се забави. Сигурно беше очаквал доставка. Китайско или може би пица.

Ударих го с юмрук в гърдите, за да го отместя назад. Влязох и затворих с крак вратата след себе си. Къщата беше запусната и неуютна, въздухът миришеше на застояло. Приведен одве, Уилард се подпря на стълбищния парапет. Ударих го с юмрук в лицето и го съборих по гръб. Той се претърколи по корем, надигна се на колене и лакти, а аз го ритнах в задника и продължих да го ритам, докато накрая схвана какво се искаше от него и се затътри на четири крака към кухнята. Там отново се претърколи и седна на земята, подпрян с гръб на един от кухненските шкафове. В очите му се четеше ужас, но и объркване. Сякаш не можеше да повярва какво се върши с него. Сякаш се питаше: Това ли заслужих заради някаква си глупава дисциплинарна жалба? Бюрократичният му мозък не можеше да го проумее.

— Чу ли за Васел и Кумър? — запих го аз.

Той кимна бързо и уплашено.

— Помниш ли лейтенант Съмър?

Той отново кимна.

— Тя ми посочи нещо — казах аз. — Беше доста очевидно, но тя ми обърна внимание, че си щял да се измъкнеш безнаказано, ако не бях пренебрегнал заповедта ти.

Той ме гледаше неразбиращо.

— Това ме накара да се замисля — продължих аз. — Какво точно бях пренебрегнал?

Той не каза нищо.

— Аз те подцених. Извинявам ти се. Мислех си, че не си струва да се съобразявам с глупавото натягане на един смотан кариерист и тъпак като теб. Че пренебрегвайки заповедите ти, отказвам да се вържа на буквоядството на някакъв кретен, дето всичко разбира и се изживява като голям шеф. Но не съм бил прав. Защото се оказа, че съм пренебрегнал нещо напълно различно.

Той седеше на пода и ме гледаше.

— Теб не те беше срам заради Креймър — казах аз. — Нито пък ти беше толкова мъчно за Васел и Кумър, че ги тормозя. И изобщо не ти пукаше за армията, когато ми нареждаше да пиша смъртта на Карбоун злополука. Ти просто изпълняваше задачата, за която си бил пратен. Някой е искал да замаже три убийства и е избрал теб да му свършиш мръсната работа. Ти си съучастник в прикриване на престъпление, Уилард. Ето какво си правил през цялото време. И това е било, което пренебрегнах. Указанията ти да замажа случая. Защото как иначе можеше да ми наредиш да не разследвам убийство? Беше си целенасочено проваляне на следствието, умишлен саботаж, започнал още на втори януари с преместването на Гарбър в Корея и поставянето ти на негово място. Ти си бил докаран тук, за да може те спокойно да свършат това, което са били намислили за четвърти. Друга причина няма.

Той мълчеше.

— Отначало си помислих, че нарочно са пратили некадърник, за да не се справи и следствието да тръгне по грешна следа. Но не е било така. Те са пратили свой доверен приятел.

Уилард мълчеше.

— Трябваше да им откажеш — продължих аз. — Ако им беше отказал, те нямаше да посмеят да приведат плана си в изпълнение и сега Карбоун и Брубейкър щяха да са живи.

Той мълчеше.

— Ти ги уби, Уилард. Наравно с ония двамата.

Коленичих до него. Той уплашено издрапа назад и се притисна с гръб към шкафа. В очите му се четеше поражение. Но реши да направи един последен опит.

— Нямаш доказателства — каза той.

Сега беше мой ред да не отговоря.

— Може пък наистина да е било от некадърност — настоя той. — Как ще докажеш, че е умишлено?

Не отговорих. Очите му блеснаха от инат.

— Нямаш работа с идиоти — каза той. — Нищо не можеш да докажеш.

Извадих от джоба си беретата на Франц. Същата, с която бях стрелял по Маршъл в пустинята. Не се беше загубила. Напротив, носех я със себе си от Калифорния. Затова този път, по изключение, си бях предал чантата на багаж. В пътническия салон не се допускат огнестрелни оръжия.

— Този пистолет е отписан — обясних аз. — Като унищожен. Не се води никъде.

Уилард гледаше изцъклен пистолета.

— Не ставай глупак — каза той. — Нищо не можеш да докажеш.

— Ти също нямаш работа с идиот, Уилард — казах аз.

— Нищо не разбираш — каза той. — Изпълнявах заповед. От най-високо място. Това е армия. Заповедите са, за да се изпълняват.