Спогледахме се.
— Брубейкър му е казал да го скрие — обясних аз.
Вдигнах го от леглото и го подадох на Съмър. Угасих лампата и излязох обратно в коридора. И там се озовах лице в лице с младия сержант с брадата и тена. Беше по боксерки и тениска. Бос. По дъха му се усещаше, че допреди няколко часа се е наливал с бира.
— Я гледай — каза той — кой ни е дошъл на гости…
Не отговорих.
— Събудихте ме с приказките си — каза той. — И с това палене на лампи посред нощ.
Не отговорих. Той надникна в стаята на Карбоун.
— Какво, връщаш се на местопрестъплението ли?
— Той не е умрял тук.
— Знаеш какво имам предвид.
Той се усмихна и видях как ръцете му се свиха в юмруци. Изпреварих го и с левия си лакът го приковах към стената. Черепът му издумка по бетона, младежът подбели очи. Без да свалям ръката си от гръдния му кош, аз забих лакът в левия му бицепс, а с пръстите на дясната си ръка го стиснах за десния. Така не можеше да мърда. Облегнах се с цялата си тежест на него, докато почна да губи дъх.
— Имам една молба към теб — казах. — Тази седмица всеки ден чети вестника.
После със свободната си ръка бръкнах в джоба на куртката и извадих патрона. Същия, който той бе занесъл на сержантката. С името ми, изписано върху него. Хванах го с два пръста в основата на гилзата. На слабата светлина от коридора проблесна като златен.
— А сега гледай — казах аз. После вдигнах патрона пред очите му и го заврях докрай в носа му.
Сержантката ми си беше на бюрото. Беше направила кафе. Налях две чаши и ги занесох в кабинета си. Съмър носеше дневния ред като трофей. Извади телчето и подреди четирите листа един до друг на бюрото.
Бяха оригиналните страници, напечатани на пишеща машина. Не индигови копия, не фотокопия, нито факсове. Това се виждаше от пръв поглед. Между редовете и в полетата имаше добавени на ръка бележки и поправки. С различни почерци. Най-вече на Креймър, но почти сигурно и на Васел и Кумър. Беше нещо като официална чернова. Това също се виждаше от пръв поглед. Явно в съставянето му бяха вложени много мисъл и съвместни усилия.
На първата страница имаше анализ на проблемите, пред които са изправени бронетанковите войски. Евентуалните интегрирани части, загубата на престиж. Възможността командването да им бъде иззето. Констатациите бяха мрачни, но в никакъв случай не оригинални. И до голяма степен отговаряха на истината, каквато ми я бе описал началник-щабът.
Втората и третата страница съдържаха в общи линии това, което бях казал на Съмър. Предложения за дискредитиране на основни опоненти чрез максимално очерняне. Някои бележки в полетата съдържаха намеци за пикантни подробности, много от които твърде любопитни. Зачудих се откъде ли разполагаха с тези факти. И се запитах дали Военна прокуратура няма да предприеме самостоятелно разследване по тях. Би трябвало. При разследванията често се получаваше така: едни факти водеха след себе си други, които насочваха следствието в различни, често неочаквани посоки.
Имаше идеи за пропагандни кампании в медиите. Повечето звучаха доста неубедително. Тези типове не си бяха дали труда да разберат какво мисли широката публика от деня, когато като новобранци бяха взели автобуса за „Уест Пойнт“. По-нататък се споменаваха големите оръжейни компании. Имаше предложения за политически инициативи по линия на Министерството на отбраната и Конгреса. Някои от тях бяха свързани с оръжейните компании, както сочеха поставените на ръка стрелки. Намекваше се за доста сложни взаимоотношения между едните и другите. Явно определени услуги се разменяха срещу определени суми пари. Министърът на отбраната се споменаваше по име, неговата помощ се приемаше за гарантирана. На един ред името му дори беше подчертано на ръка, а в полето пишеше: Купен е, ще слуша. С една дума, първите три страници бяха пълни с неща, каквито човек би могъл да очаква от арогантни професионалисти, имащи интерес от запазване на статуквото. Срамна, недостойна история, показваща готовност за отчаяни действия на ръба на закона. Но нищо, за което се отива в затвора.
Интересното беше на четвърта страница.
Тя носеше странното заглавие: Да направиш последната крачка — Е. Б. К. Отдолу имаше отпечатан цитат от „Изкуството на войната“ на древния китайски пълководец Сун Дзъ: „Да не пренесеш битката в полето на врага, когато гърбът ти е притиснат до стената, е равно на гибел. Отстрани в полето до цитата имаше бележка с молив, написана най-вероятно с почерка на Васел: Докато умението да запази хладнокръвие в беда е върховно доказателство за храбростта на военачалника, енергичността при преследване на врага е най-убедителният тест за силата на неговата воля. Уейвъл“
Читать дальше