Лий Чайлд: Врагът

Кимнах.

— Засега това е работната ми хипотеза.

— Е, търсете тогава проститутката.

— И коя е тя според теб?

Клепачите й отново се присвиха.

— Няма логика — рече тя.

Кимнах отново.

— Именно.

— Има четири възможни причини Креймър да е решил да не отсяда в района на Вашингтон. Първо, може да е пътувал с колеги и да не е искал да се излага пред тях, водейки проститутка в стаята си. Като нищо са могли да я видят в коридора или да ги чуят през стените. Затова си е измислил извинение да отседне някъде другаде. Второ, и да е пътувал сам, вероятно е бил командирован на разноски на Министерството на отбраната и се е притеснил, че от рецепцията може да видят жената и да позвънят на „Уошингтън Поуст“. Случват се понякога и такива неща. Ето защо е предпочел да иде в някаква анонимна дупка и да плати в брой. Трето, дори и да не е харчил командировъчни пари, сигурно вече го познават по лице в големите градски хотели. Още една причина да е търсил анонимност далеч извън града. И четвърто, ако сексуалните му предпочитания са били от такова естество, че да не е могъл да открие подходяща услуга в указателя на Вашингтон, той не е имал нищо против да бие пътя, за да намери онова, което търси.

— Но?

— Първите три проблема могат да се решат с едно пътуване от петнайсет-двайсет километра, дори по-малко. В никакъв случай не и петстотин. Макар да допускам, че определени сексуални вкусове не могат да бъдат удовлетворени в град като Вашингтон, не виждам как това може да стане в пущинаците на Северна Каролина. Пък и такова нещо, дори да се намери, при всички случаи ще струва значително повече от двайсет долара.

— Тогава как си обясняваш отклонението от хиляда километра?

Тя не отговори. Продължи да шофира замислено. Затворих очи и не ги отворих цели четирийсет и пет минути.

— Познавал е жената — каза внезапно Съмър.

Отворих очи.

— Откъде?

— Някои мъже си имат любимки. Може да се познават от доста време. И той да се е влюбил в нея по някакъв начин. Случва се. Може да е било нещо като любовна афера.

— Че къде може да са се срещнали?

— Ами някъде тук!

— Форт Бърд е само пехота. А той е генерал от бронетанковите войски.

— Може да са имали съвместни маневри. Трябва да се направи справка.

Замълчах. Бронетанковите войски и пехотата непрекъснато провеждат съвместни маневри. Но за целта пехотинците отиват при танкистите, а не обратното. Много по-лесно се превозва жива сила през цял континент, отколкото танкове.

— Или пък са се запознали във Форт Ъруин — продължи Съмър. — В Калифорния. Може да е работила край Ъруин, после по някаква причина да е напуснала Калифорния, но понеже й е харесвало да се навърта край военни бази, да е дошла при Форт Бърд.

— Що за проститутка може да харесва военните бази?

— Такава, която се интересува главно от пари. Което може да се каже по принцип за всички проститутки. Военните бази подпомагат по най-различни начини местната икономика.

Не отговорих.

— Или пък може тя винаги да е работила край Бърд, но да е следвала пехотата при съвместни маневри в Ъруин. Понякога такива маневри продължават по месец-два. За какво й е да си седи тук без клиентела!

— Е, какво ти се струва най-вероятно? — запитах аз.

— Запознали са се в Калифорния — отвърна тя. — Положително Креймър е служил дълги години в Ъруин, макар и с прекъсвания. После тя се е преместила в Северна Каролина, но той толкова си е падал по нея, че щом е имал път към Вашингтон, се е отбивал да я навести.

— Значи тя едва ли е предлагала някаква специална услуга, не и за двайсет долара.

— Може пък той да не е имал нужда от специални услуги.

— Какво ще кажеш да питаме вдовицата?

Съмър се усмихна.

— Може просто да я е харесвал. Или тя нарочно да се е стараела, за да я хареса. Проститутките много ги бива в тия неща. Те обичат редовните клиенти. За тях е много по-лесно, ако познават мъжа.

Отново затворих очи.

— Е? — запита Съмър. — Измислих ли нещо, за което не се бяхте сетили?

— Не — отвърнах аз.

Заспал съм още преди да пресечем щатската граница, а се събудих почти четири часа по-късно. Просто главата ми се люшна настрани и се удари в прозореца, когато Съмър взе твърде бързо отклонението за Грийн Вали.

— Извинете — каза тя. — Редно е да се проследят телефонните разговори на Креймър. Може да й се е обадил предварително, за да му е подръка, когато пристигне. Едва ли е бил толкова път, ако не е бил сигурен, че ще я намери.