Лий Чайлд - Нищо за губене

— Как се казвате?

— Никой не ми е прочел правата — отвърна Ричър.

— Никой не ви е обвинил в престъпление — каза съдията. — Това не е съдебен процес.

— А какво?

— Заседание.

— За какво?

— По административен въпрос. Дежурна процедура. Но все пак трябва да ви задам няколко въпроса.

Ричър не отговори.

— Как се казвате? — повтори съдията.

— Сигурен съм, че в полицейското управление са направили копие на паспорта ми, за да ви го покажат.

— За протокола, моля.

Съдията говореше спокойно и се държеше сравнително вежливо. Ричър сви рамене и отвърна:

— Джак Ричър. Нямам бащино име.

Съдията си го записа. После си записа рождената дата на Ричър, номера на социалната му осигуровка и националността му. След това попита:

— Местоживеене?

— Нямам такова — отвърна Ричър. Съдията си го записа.

— Месторабота?

— Нямам такава — отвърна Ричър.

— Каква е целта на посещението ви в Диспеър?

— Туризъм.

— Как смятате да се издържате тук по време на посещението си?

— Не се бях замислял по този въпрос. Не очаквах сериозен проблем. Все пак не сме точно в Лондон, Париж или Ню Йорк.

— Отговорете на въпроса, моля.

— Имам банкова сметка — отвърна Ричър. Съдията си записа. После подсмръкна и прегледа бележките си.

— Какъв беше последният ви адрес? — попита той.

— ВПК — отвърна Ричър.

— ВПК?

— Военна пощенска кутия.

— Вие сте пенсиониран военен?

— Да, точно така.

— Колко време служихте?

— Тринайсет години.

— Смятано докога?

— Уволних се преди десет години.

— От каква част?

— Военна полиция.

— С какъв чин?

— Майор.

— И не сте имали постоянен адрес, откакто сте напуснали армията?

— Да, точно така.

Съдията видимо си записа някакъв хикс. Ричър видя как химикалката му се помръдна два пъти — веднъж в едната посока и веднъж в другата. После съдията попита:

— От колко време сте безработен?

— От десет години — отвърна Ричър.

— Значи не сте били на работа, откакто сте напуснали армията?

— Общо взето.

— Един пенсиониран майор не може да си намери работа?

— Този пенсиониран майор не иска да си намери работа.

— И все пак имате банкова сметка?

— Спестявания от армията — отвърна Ричър. — И допълнителни доходи от работа на парче.

Съдията си записа още един хикс. Две диагонални чертички, в едната и в другата посока. После попита:

— Къде нощувахте вчера?

— В град Хоуп — отвърна Ричър. — В един мотел.

— И багажът ви е останал там?

— Нямам багаж.

Съдията си го записа и сложи още един хикс.

— Пеша ли дойдохте тук? — попита той.

— Да — отвърна Ричър.

— Защо?

— Защото нямаше автобуси, а не можах да хвана стоп.

— Не, имам предвид защо тук?

— Туризъм — повтори Ричър.

— Какво сте чували за нашия малък град?

— Абсолютно нищо.

— И все пак решихте да го посетите?

— Очевидно.

— Защо?

— Името ми се стори интересно.

— Това не е много сериозна причина.

— Все трябва да съм някъде, нали така? Благодаря за топлото посрещане.

Съдията си записа четвърти хикс. Диагонална чертичка в едната посока, после в другата. После бавно и методично прокара върха на химикалката си надолу по списъка с въпроси — общо четиринайсет, към които беше добавил четири хикса. Накрая каза:

— Съжалявам, но според мен сте в нарушение на една от общинските наредби на град Диспеър. Опасявам се, че ще трябва да напуснете.

— Какво да напусна?

— Града.

— Каква е тази наредба?

— Против скитничество — отвърна съдията.

Ричър повдигна вежди.

— Тук имате наредба против скитничеството?

Съдията кимна.

— Да, както и в повечето градове в западните щати.

— Никога не съм попадал на такова нещо.

— Значи сте извадили голям късмет.

— Аз не съм скитник — каза Ричър.

— Нямате дом и работа от десет години насам, пътувате с автобуси, на автостоп или ходите пеш от място на място, като от време на време се хващате да работите на парче. Как бихте се описали, освен като скитник?

— Свободен — отвърна Ричър. — Щастливец. Съдията отново кимна и каза:

— Радвам се, че виждате положителната страна.

— А Първата поправка? — попита Ричър. — Нямам ли право да пътувам, където искам?

— Върховният съд на САЩ отдавна се произнесе по този въпрос. Общините имат право да не приемат нежелани граждани на своя територия.

— Туристите са нежелани граждани? Какво ще кажат в Търговската палата?