Лий Чайлд - Нищо за губене

Движението беше натоварено като на Таймс Скуеър в Ню Йорк.

В самия комбинат пълзяха огромни електротелферни кранове и навсякъде се посипваха водопади от искри. Надигаше се черен дим, а от пещите яростно бълваше жега на вълни, които разкривяваха въздуха. Чуваха се приглушени шумове — тракане на хидравлични чукове, дрънчене на метални пластини, разкъсване на метал и дълбоки, звучни удари, като от гигантска наковалня.

Ричър пи още вода и изяде още едно шоколадче. След това затвори найлоновата си торба, изчака шевролетите на охраната да минат още веднъж, изправи се и просто прекоси шосето, без да бърза. Мина на по-малко от четирийсет метра от два камиона — единият се движеше към комбината, а другият в обратната посока. Беше приел риска да го забележат. От една страна, всъщност нямаше избор. От друга страна, според Ричър шансовете нещо да се случи, след като го видят, намаляваха в геометрична прогресия. Дали шофьорът на камиона щеше да каже на някой шеф от комбината, че е видял пешеходец на пътя? Дали шефът щеше да се обади на охраната? Дали охраната щеше да се обади на градската полиция?

Не беше много вероятно. А дори да станеше така, щеше да им трябва известно време, за да реагират. Ричър щеше да потъне в храстите много преди да се появи патрулката. А патрулката не можеше да кара извън пътя. Колкото до шевролетите, те се придържаха към собствените си коловози.

Значи рискът не беше чак толкова голям.

Ричър продължи до мястото, където отново се появяваха скали, падини и възвишения, и тръгна на юг покрай дългата страна на комбината. Стената продължаваше. Беше висока около четири метра и изглеждаше направена от покриви на стари автомобили. Всяка отделна пластина беше малко издута навън. В резултат цялата стена изглеждаше така, все едно имаше подплънки. Цилиндърът на върха, който беше с диаметър два метра, изглежда, беше произведен от същия материал — металните пластини бяха оформени с гигантски преси, за да се получи необходимият контур, а после бяха заварени помежду си. Накрая цялата конструкция беше боядисана със спрей в ослепително бяло.

Ричър измина цялата дължина на комбината за двайсет и шест минути — значи беше почти два километра. Когато стигна до далечния югозападен ъгъл, той разбра и защо шевролетите бяха толкова бавни. Защото там имаше още една зона. Още един гигантски правоъгълник. Със същите размери. Беше построена по оста североизток-югозапад, не съвсем като първата. Северозападният й ъгъл беше някъде на петдесет метра от югозападния ъгъл на комбината. Следите от гумите показваха, че шевролетите обикалят и около нея, като минават през петдесетметровото пространство между двете промишлени зони в гигантска, разкривена осмица.

Ричър изведнъж се почувства разкрит. Позицията му беше добра по отношение на първата зона. Но не беше добра по отношение на втората. Шевролетът, който се движеше по часовниковата стрелка, щеше да мине между двете, да направи широк завой и да мине доста близо до него. Ричър започна да отстъпва на запад, като търсеше някоя ниска скала. Успя да стигне до средата на една плитка падина, нашарена с храсти.

После чу шума от автомобилни гуми по пясъка.

И се просна по очи на земята.

Белият шевролет влезе в по-тясното пространство между двата комбината с трийсет километра в час. Ричър чу шума от гумите по земята. Бяха широки и меки, наместваха се по неравната повърхност, мачкаха малки камъчета и ги изстрелваха встрани. Ричър се заслуша в съскането на хидравличния волан и влажното ръмжене на големия осемцилиндров двигател, когато колата зави покрай него. Шевролетът направи широк завой и мина толкова близо покрай Ричър, че той усети миризмата от изгорелите газове.

Остана неподвижен.

Колата продължи. Не спря. Дори не намали скоростта. Шофьорът седеше отляво, на високата седалка. Ричър предположи, че както с повечето шофьори очите му предварително са проследили траекторията на завоя. Той гледаше към кривата, по която се движеше колата. Напред и наляво, а не встрани и надясно.

Като за шофьор на охранителна кола не беше много добра техника.

Ричър остана неподвижен дълго след като джипът изчезна. После се изправи, изтупа си дрехите, продължи на запад и седна зад ниската скала, която си беше набелязал от самото начало.

Втората зона беше оградена с необработени камъни, а не с метални пластини. И не беше комбинат, а жилищен комплекс. Виждаше се декоративна растителност, включително дървета, посадени така, че да закриват комбината. В далечината се виждаше огромна къща, построена от дърво, в стил планинска хижа, която щеше да бъде на мястото си по-скоро в курорта Вейл, отколкото в Диспеър. Имаше и допълнителни постройки, включително нещо като голям хамбар, който най-вероятно беше хангар за самолет, защото по цялата дължина на далечната стена имаше широка утъпкана ивица земя, която приличаше на писта. Имаше и три ветропоказателя на високи колони — по един във всеки край и един в средата.