Лий Чайлд - Нищо за губене

Беше изминал бавно около два километра, когато часовникът в главата му показа, че е два без петнайсет сутринта. Отново чу самолетен двигател, някъде далеч на запад; шумът прекъсваше и се разсейваше от разстоянието. Едномоторен самолет, който се снишаваше за кацане. Чесна, бийч или пайпър. Може би същият, който беше чул да излита преди няколко часа. Ричър се заслуша в шума, докато не прецени, че машината е кацнала успешно. После отново закрачи напред.

Четири часа по-късно до зазоряване оставаха около седемдесет и пет минути, а той вече вървеше успоредно на центъра на града, но на триста метра встрани от него, в храсталаците. Знаеше, че е оставил солидна диря от отпечатъци, но не му пукаше особено. Съмняваше се, че полицейското управление на Диспеър разполага със специални кучета следотърсачи или че провежда въздушно разузнаване с хеликоптери. Ако не излизаше на пътищата и тротоарите, все едно беше невидим за тях.

Продължи още петдесет метра на север, долови присъствието на поредната канара с размерите на лодка и се сниши зад нея. Все още беше студено. Той разопакова нещата си, пи вода и изяде едно шоколадче. След това отново ги опакова, изправи се и се обърна да разгледа града. Скалата му стигаше до гърдите, така че той се подпря на лакти върху нея и отпусна брадичката си на свитите юмруци. Отначало не видя нищо. Само неподвижен мрак и скрити отблясъци от светещи прозорци. По-далеч се различаваха още светлини и се долавяше още някакво движение. Предположи, че там е жилищният район на града — южно от центъра. Сигурно имаше къщи и жилищни блокове. Може би и каравани. Хората ставаха, за да отидат на работа.

Десет минути по-късно забеляза фарове, които идваха от север. Две, после три двойки фарове. Светлината им се стрелкаше по пресечките, отскачаше и се снишаваше, и хвърляше дълги сенки точно срещу него. Ричър остана на мястото си, като продължи да наблюдава. Фаровете спряха за малко на главната улица, после завиха надясно — с гигантски завои под прав ъгъл. След тях се появиха още. Скоро всички пресечки ярко се осветиха от дълги колони от превозни средства. Все едно зората идваше от юг, а не от изток. Имаше комбита, пикапи и стари модели джипове. Всички караха на север към главната улица, спираха и завиваха на запад — към мястото, където според разказа на Вон беше комбинатът за рециклиране.

Град — собственост на компанията.

Шест часът сутринта.

Хората на Диспеър отиваха на работа.

Ричър ги последва пеша — на четиристотин метра северно от пътя. Препъваше се в спечените храсти, за да се движи успоредно на шосето. Придвижваше се горе-долу с пет километра в час. Те се движеха с повече от петдесет километра в час. И все пак минаха десет минути, докато всички го подминат. Колоната беше много дълга. Най-сетне и последният пикап го изпревари и Ричър проследи червената колона от стоп-светлини. На два километра пред него хоризонтът беше осветен от гигантски блясък. Не беше зората. Тя се падаше зад гърба му, на изток. Блясъкът на запад идваше от индустриални светлини. Светлините бяха подредени във великански правоъгълник, вдигнати на високи колони, и обграждаха някакво огромно пространство. Изглеждаше поне километър и половина на дължина. И почти километър на ширина. Вон беше казала: „Най-големият комбинат за преработка на метали в щата Колорадо.“

Няма майтап, помисли си Ричър. На мен ми се струва най-големият в света.

В заревото се носеше бяла пара и мръсен черен дим. Когато стигна дотам, дългата колона от коли се раздели наляво и надясно и хората паркираха един до друг в спретнати редици — на цели декари утъпкана земя. Фаровете им завиха, подскочиха и после угаснаха — два по два. Ричър отново се скри — на четиристотин метра северно от портала. Проследи как хората влязоха вътре в дълга колона, понесли кутиите си за обяд. Порталът беше тесен. Беше за работниците, а не за камионите. Ричър предположи, че входът за камионите е от другата страна на комбината, по-близо до шосетата, които водеха към магистралата.

Небето зад него просветляваше. Започваха да се различават подробностите от пейзажа. В най-общ смисъл земята изглеждаше равна, но по-отблизо беше нашарена с достатъчно малки хълмове, падини и канари, зад които да се прикрива. Почвата беше песъчлива и светлокафява. Тук-там имаше сухи храсти. Никъде не се виждаше нищо интересно. Нищо, което да привлича туристи. Не ставаше за пикник. Ричър не очакваше компания през този ден.