Лий Чайлд - Нищо за губене

Светлините образуваха формата на буквата „Т“.

Беше много ниско „Т“. Хоризонталната линия светеше в яркосиньо и беше дълга почти цял километър. Над нея във влажния въздух се носеше отразено сияние. Под нея се виждаше вертикалната линия на буквата „Т“, която беше много къса. Може би около пет метра. Само толкова. Пет метра висока и около десет метра широка. Беше прекалено ниска и квадратна основа за толкова дълга хоризонтална линия.

Но я имаше.

Значи вътрешният портал беше отворен.

Беше като покана. Почти със сигурност беше капан. Като мушички към пламъка. Ричър спря за момент, загледан в светлината, после продължи. Лъчът на фенерчето осветяваше локви в цветовете на дъгата. Навсякъде имаше машинно масло. Дъждът се изливаше върху пясъка, а отпадъците оставаха отгоре. Беше трудно да се върви. Само след десетина крачки обувките на Ричър бяха натежали от лепкавата кал. С всяка крачка ставаше все по-висок. Всеки път, когато лъчът на фенерчето осветяваше някоя купчина от стари винкели, Ричър спираше да си изстърже подметките. Беше толкова мокър, че все едно беше паднал в някой басейн. Косата му беше залепнала за главата, а в очите му се стичаше вода.

Различи белите шевролети на охраната — размазани и призрачни силуети в мрака. Бяха паркирани един до друг, вляво от портала за камиони. На триста метра от него. Ричър тръгна право натам. Отне му седем минути да стигне до тях. Заради лепкавия терен вървеше два пъти по-бавно от обикновено. Когато стигна, се обърна надясно и погледна портала за превозните средства. Нямаше късмет. От вътрешната страна имаше същата сива кутия, каквато имаше отвън. Същата клавиатура, със същия брой възможни комбинации от цифри — над три милиона. Ричър се извърна, пое покрай стената и подмина офиса на охраната, на Търман и на оперативния отдел. Спря пред офиса на финансовия отдел. Изстърга подметките си, изкачи се по стълбите и измъкна пироните на катинара с пръсти. Вратата се отвори. Ричър влезе.

Отиде направо при шкафовете с документи. В десния край. Отвори чекмеджето за буквата „Т“. Измъкна папката на „Томас“. Телефонната компания, която доставяше мобилните телефони на комбината. В папката имаше дебела купчина листа. Договорите с абонатите, подробностите по тарифния план, минутите в различните часови пояси, цените, отстъпките, моделите на самите мобилни телефони. И номерата им. Ричър скъса листа с номерата, сгъна го и го прибра в джоба на панталоните си. После отново излезе под дъжда.

Километър и половина и четирийсет минути по-късно Ричър стигна до вътрешния портал, който водеше към тайната зона.

Порталът все още беше отворен. Вътрешната зона все още беше огряна от ослепителна светлина. Толкова отблизо светлината беше болезнено ярка. Изливаше се в солиден стълб, широк колкото портала, и се разширяваше като лъч на фар, дълъг стотина метра.

Ричър се притисна към стената и се приближи отдясно. Спря в последния метър сянка и се ослуша с всички сили. Не чу нищо, освен непрестанния плисък на дъжда. Изчака една дълга, бавна минута и пристъпи в светлината. Сянката му се раздвижи след него, дълга цели петдесет метра.

Нищо не последва.

Ричър влезе в тайната зона бързо и нехайно. Нямаше друг избор. Беше осветен и уязвим като стриптийзьорка на сцената. Земята под краката му беше насечена от дълбоки коловози. Беше потънал до глезените във вода. Отпред и вляво от него беше първата купчина от товарни контейнери. Бяха подредени във формата на буквата „V“, с върха навън. Вдясно от тях, на трийсет метра по-далеч, имаше второ „V“. Ричър се насочи към пространството между двете. Премина между тях и се озова на нещо като арена, в рамките на по-голямата арена на тайната зона и най-голямата арена на целия комбинат.

Имаше общо осем купчини от товарни контейнери, подредени в гигантски кръг. Общото пространство, което ограждаха, беше около сто и двайсет декара. В него имаше кранове, телфери и преси, паркирани багери и булдозери, електрокари, колички и фургони, натоварени с по-леко оборудване. Имаше намотки от бодлива тел, оксижени, газови бутилки, пневматични чукове, маркучи с високо налягане, ръчни инструменти. Всички бяха мръсни, очукани и износени. Тук-там на купчини бяха натрупани кожени престилки и тъмни предпазни очила за заварчиците.

Освен индустриалното оборудване имаше и две по-интересни неща.

Първото, вдясно, беше цяла планина от разбити бойни танкове, висока около девет метра и широка около петнайсет метра в основата си. Приличаше на гробище за слонове, излязло от някакъв гротесков праисторически кошмар. Изкривените оръдия на танковете стърчаха като бивни или оголени ребра. Кулите им бяха нахвърляни навсякъде — ниски, широки и плоски, отворени като консервени кутии. Изгърбените брони за двигателя бяха подредени на една страна, като чинии в миялна машина някои бяха разкъсани и от експлозии. Навсякъде бяха разхвърляни страничните брони за веригите, някои от тях бяха смачкани като станиол.