Лий Чайлд - Нищо за губене

— Вероятно.

— Ще отмие още ТХЕ в подпочвените води.

— Вероятно.

— Няма да седим тук на дъжда, докато се стъмни.

— Не, няма. Връщаме се в „Холидей Ин“ в Халфуей.

— Само ако си вземем отделни стаи — каза тя.

— Престани, Вон. Ще си вземем същата стая и ще правим точно същите неща.

Точно същата стая не беше свободна, но те си взеха аналогична. Беше със същите размери, същия интериор и същите цветове. Бяха неразличими една от друга. И наистина правиха същите неща в нея. Взеха си душ, легнаха си и правиха любов. Отначало Вон се държеше малко резервирано, но после се отдаде напълно. Каза му, че Дейвид е бил по-добър в леглото. Ричър не се обиди. Тя имаше нужда да вярва в това. Може би дори беше вярно.

Докато лежаха в намачканите чаршафи, Вон разглеждаше белезите на Ричър. Ръцете й бяха малки. Дупката от куршума на гърдите му беше прекалено голяма за върха на кутрето й. Безименният й пръст я запълваше по-добре. Всяка жена, която го беше виждала гол, оставаше очарована от този белег, с изключение на жената, заради която го беше получил. Тя беше предпочела да забрави за него. След един час заваля. Силен дъжд. Капките трополяха по покрива на хотела и по прозореца се стичаше вода. Ричър смяташе, че дъждът внушава уют. Беше му приятно да лежи на сухо и да слуша дъжда. След още един час Вон стана и отиде да си вземе душ. Ричър остана в леглото и прелисти Библията, оставена на нощното шкафче.

Когато се върна, Вон попита:

— Защо да има значение?

— Кое? — попита Ричър.

— Че Търман складира обеднен уран?

— Комбинацията не ми харесва — обясни Ричър. — Той вече има двайсет тона радиоактивни отпадъци и двайсет тона ТНТ И е голям ентусиаст на тема края на света. Снощи говорих с един свещеник. Той ми обясни, че тези хора направо нямат търпение. Самият Търман ми спомена, че се задават съдбоносни събития. Каза го самодоволно, сякаш вътре в себе си беше сигурен, че е вярно. Да не говорим, че целият град сякаш чака нещо да се случи.

— Търман не може да започне края на света. Краят на света ще дойде от само себе си.

— Тези хора са фанатици. Изглежда, си мислят, че могат да ускорят нещата. Опитват се да развъждат червени крави в Израел например.

— С какво ще помогне това? — озадачи се Вон.

— Не ме питай.

— Кравите не са опасни — настоя тя.

— Другото изискване е да има голяма война в Близкия изток.

— Вече си имаме такава.

— Явно смятат, че не е достатъчно голяма.

— Как може да стане по-зле? — попита тя.

— По много начини — отвърна Ричър.

— Лично аз не виждам как.

— Представи си, че се намеси още една държава.

— Да не са луди?

— Представи си, че някой стреля вместо тях.

— Как така?

— Представи си, че в Манхатън, Вашингтон или Чикаго гръмне мръсна бомба. Какво ще направим ние?

— Както ти каза, ще евакуираме града.

— А после?

— После ще разследваме.

Ричър кимна.

— Момчетата със защитните костюми ще претърсят останките. И какво ще намерят?

— Доказателства.

— И още как. Ще идентифицират веществата, от които е направена бомбата. Представи си, че намерят ТНТ и обеднен уран.

— Ще съставят списък с възможните места, от които могат да идват.

— Точно така. Всеки на света може да си купи ТНТ, но обедненият уран се намира по-трудно. Той е отпадъчен продукт от процес на обогатяване на урана, който се намира на около двайсет места в целия свят.

— Ядрените сили.

— Точно така.

— Да, но списък от двайсет заподозрени не върши никаква работа.

— Точно така — повтори Ричър. — Но нарочената жертва няма да поеме отговорност, защото нарочената жертва изобщо няма да знае нищо. А сега си представи, че ни побутнат в нужната посока.

— Как така?

— Спомняш ли си атентата в Оклахома Сити? Беше огромен взрив, но те веднага разбраха модела на камиона, с който са вкарали експлозивите в сградата. За броени часове. Нямат равни, когато трябва да се събират миниатюрни доказателства.

— И все пак, едно парченце обеднен уран прилича на всяко друго, нали така?

— Сега си представи, че си терорист, спонсориран от някоя държава в Близкия изток. Ще искаш най-добрите резултати от своя взрив, нали? Ако нямаш достатъчно уран, когато правиш бомбата, може да натъпчеш в нея и всякакви други неща, за да стане по-опасна.

— Какви неща?

— Парчета от разбити коли например — каза Ричър.

Вон замълча.

— Представи си, че момчетата със защитните костюми намерят парчета от автомобили пежо и тойота, които се продават само в някои държави. Представи си, че намерят парчета от ирански регистрационни номера.