Лий Чайлд - Лош късмет и неприятности

Офисите от дясната страна представляваха просто кутийки с размер два и петдесет на два и петдесет — стените и вратите им се издигаха до нивото на главата. На едната имаше табелка: „Едуард Дийн“. Инженерът по проекта, който сега отговаряше за качеството. На друга врата имаше табелка с надпис „Маргарет Беренсън“. Ричър предположи, че тя идва тук за разговори с персонала, за да не се налага те да пътуват чак до стъкления куб в източната част на Лос Анджелис. Следващата врата беше на Тони Суон. На същия принцип. Два центъра на компанията, с два различни офиса.

Следващата врата беше на Алън Ламейсън.

И беше отворена.

Ричър си пое въздух. Извади пистолета от джоба си. Пристъпи навътре. Застана неподвижно. Огледа кутийката с размери два и петдесет на два и петдесет, бюрото, стола, тапетите по стените, телефоните, шкафовете за документи, листата и бележките.

Вътре нямаше нищо необичайно.

С изключение на Къртис Мони, който беше зад бюрото.

И един куфар, изправен до стената.

Нили пристъпи в стаята.

— Минаха шейсет секунди — съобщи тя.

Мони просто седеше зад бюрото, съвсем неподвижен. На лицето му беше изписана мрачна решителност, като на пациент с лоша диагноза, който тръпне да чуе второ мнение, но не очаква нищо по-добро. В ръцете си нямаше нищо. Стояха отпуснати на бюрото с преплетени пръсти, като омари в любовна игра.

— Ламейсън ми беше партньор — каза той, все едно се оправдаваше.

Ричър кимна.

— Лоялност. Гадно е, нали?

Куфарът беше тъмносив, твърд самсонайт, оставен до стената зад бюрото. Не беше най-големият куфар, който Ричър беше виждал през живота си. Дори не се доближаваше до чудовищата, които някои хора влачат по летищата. Но не беше и малък. Не беше направен да се носи в ръка. До ключалките имаше лепенки с инициалите на собственика. Инициалите бяха АМ.

— Минаха седемдесет секунди — обади се Нили.

— Какво ще правите? — попита Мони.

— С теб? — отвърна Ричър. — Засега нищо. Отпусни се.

Нили насочи пистолета си в лицето на Мони, а Ричър пристъпи до бюрото, приклекна и положи куфара хоризонтално на мокета. Пробва ключалките. Бяха заключени. Той остави пистолета си на пода, пъхна върховете на показалците си под ключалките, стегна палци и дръпна с всичка сила. Силата на Ричър срещу две тънки метални езичета. Нямаха никакъв шанс. Ключалките незабавно се строшиха.

Той вдигна капака на куфара.

— Минаха осемдесет секунди — съобщи Нили.

— Ден за заплати — обяви Ричър.

Куфарът беше пълен със сертификати, документи от чуждестранни банки и малки кадифени кесийки, които тежаха в ръката му.

— Шейсет и пет милиона долара — каза Нили зад рамото му.

— И аз така предполагам — отвърна Ричър.

— Деветдесет секунди — каза тя.

Ричър се обърна към Мони.

— Колко от това е твое?

— Част от него — отвърна Мони. — Не много, предполагам.

Ричър стегнато сгъна документите и ги подаде на Нили. След това й подаде и кесийките. Нили прибра всичко по джобовете си. Ричър остави куфара отворен на пода, като празна черупка. Взе пистолета, изправи се и се обърна към Мони.

— Грешиш — каза. — Всъщност нищо от това не е твое.

— Минаха две минути — каза Нили.

— Приятелите ти са тук — каза Мони.

— Знам — отвърна Ричър.

— Ламейсън ми беше партньор.

— Вече ми го каза.

— Просто за сведение.

— Значи те знаят, че си тук?

— И преди съм идвал тук — отвърна Мони. — Много пъти.

— Вдигни телефона.

— Или?

— Или ще те застрелям в главата.

— Ти и без това ще го направиш.

— Имам право — каза Ричър. — Предал си шестима от приятелите ми.

Мони кимна.

— Знаех как ще свърши това — каза той. — Още когато не пристигна навреме в болницата.

— Движението в Лос Анджелис е ужасно — каза Ричър.

— Две минути и петнайсет секунди — обади се Нили.

— Сделка ли ми предлагаш?

— Вдигни телефона.

— И после какво?

— Кажи на пазача на портала да го отвори точно след една минута.

Мони се поколеба. Ричър притисна дулото на пистолета в слепоочието му. Мони вдигна телефона и набра номера. Ричър напрегна слуха си и чу сигнала „свободно“ от телефона, двигателите на крайслерите на паркинга на сто метра оттам и приглушения звън на телефона на четирийсет метра, в будката на пазача.

Пазачът вдигна. Мони каза:

— Обажда се Мони. Точно след една минута отвори портала.

След това затвори. Ричър се обърна към Нили:

— Аз ли съм командващият офицер?

— Да — отвърна тя.