Лий Чайлд - Утре ме няма

— Не може и двете неща едновременно — продължих аз. — Щом искате да се правите на конспиратори и да не се легитимирате, няма как да знам какви сте. Може да сте деловодители от полицията, подранили за работа, които се чудят как да убият времето. Няма закон, който забранява да се лъжат обикновените граждани. Иначе шефовете ви до един щяха да са в затвора.

— Казахме ти кои сме.

— Хората казват какво ли не.

— Приличаме ли ти на деловодители?

— Доста. Освен това може би не съм излъгал вас, а Сансъм.

— Последно, кое си направил?

— Това си е моя работа. Още не съм разбрал кои сте.

— Какво по-точно правиш тук, във Вашингтон? Със Сансъм?

— Това също си е моя работа.

— Искаш да му задаваш въпроси ли?

— Има ли закон, който забранява да задаваш на хората въпроси?

— Ти беше свидетел. Сега се правиш на детектив.

— Живеем в свободна страна — обясних аз.

— Сансъм не може да си позволи да ти каже каквото и да било.

— Може да е така — отвърнах, — а може и да не е.

Мъжът замълча за момент и после попита:

— Обичаш ли тенис?

— Не — заявих твърдо.

— Чувал ли си за Джими Конърс? Бьорн Борг? Джон Макенроу?

— Тенисисти. От едно време.

— Какво ще стане, ако играят в „Ю Ес Оупън“ следващата година?

— Нямам представа.

— Ще ги ритат по задниците из целия корт. Ще им отрежат главите и ще им ги връчат на поднос. Дори и жените ще ги победят. На своето време са били велики шампиони, но вече са старци от съвсем различна епоха. Времето върви напред. Разбираш ли какво ти казвам?

— Не — отговорих.

— Проверихме досието ти. Някога, в началото на историята, си бил голяма работа. Това тук обаче е съвсем друг свят. Нагазил си в много дълбоки води.

Обърнах се и погледнах към вратата.

— Мистър Браунинг още ли е там? — попитах. — Или ме изостави?

— Кой е Браунинг?

— Онзи, който ме доведе тук. Човекът на Сансъм.

— Отиде си. И името му не е Браунинг. Сега си като бебче в гората.

Замълчах си. Когато чух думата „бебче“ си спомних за Джейкъб Марк и племенника му Питър. Момиче от бара. Страхотно бебче. Питър тръгнал с нея.

Един от другите двама в стаята се обади:

— Искаме да престанеш да се правиш на следовател, става ли? Искаме да си останеш свидетел. Искаме да знаем по какъв начин името на Сансъм е свързано с мъртвата жена. Няма да излезеш от тази стая, докато не научим.

— Ще изляза от тази стая веднага щом реша да изляза — казах аз. — Трима деловодители не са достатъчни, за да ме накарат да стоя там, където не искам.

— Празни приказки.

— Името на Сансъм и без това вече е в обръщение — добавих. — Чух да го споменават четири частни ченгета от Ню Йорк.

— Кои са те?

— Четирима симпатяги в костюми и фалшиви визитки.

— Това ли измисли? Тази история е съшита с бели конци. Мисля, че си я чул от самата Сюзан Марк.

— Вас какво ви интересува? Какво може да знае една служителка от „Човешки ресурси“, което да навреди на човек като Сансъм?

Те замълчаха, но тишината беше странна. Като че ли беше натежала от неизказания отговор, който се надигаше неумолимо. Не ни интересува Сансъм, а армията, военните, миналото, бъдещето, правителството, страната, целия огромен свят, цялата проклета вселена.

— Кои сте вие, момчета? — попитах.

Тишина.

— Какво, по дяволите, е направил Сансъм в миналото?

— Кога в миналото?

— През онези седемнайсет години.

— Ти какво мислиш, че е правил?

— Има четири секретни мисии.

Притихнаха.

Шефът попита:

— Откъде знаеш за мисиите на Сансъм?

— Прочетох книгата му — казах.

— В книгата не пише за тях.

— Пише обаче за повишенията и наградите му. Без ясно обяснение защо ги е получил.

Отново замълчаха.

— Сюзан Марк не е знаела нищо — продължих. — Няма как да е знаела. Просто не е възможно. Може да е ровила из документацията на отдела си цяла година и пак да не е попаднала на нищо.

— Някой обаче го е поискал от нея.

— И какво? Няма вреда, няма проблем.

— Просто искаме да знаем кой, това е всичко. Искаме да сме осведомени за подобни неща.

— Не знам кой е бил.

— Ясно е обаче, че искаш да знаеш. Иначе защо си тук?

— Видях я как се застреля. Не беше красива гледка.

— Тези гледки никога не са красиви. Което обаче не е причина да станеш сантиментален. Или да си навлечеш проблеми.

— Тревожите се за мен, така ли?

Никой не отговори.

— Или се тревожите, че мога да открия нещо?

Обади се третият:

— Кое те кара да мислиш, че са различни тревоги? Може да са едно и също. Ако научиш нещо, ще лежиш в затвора, докато си жив. Или ще попаднеш под кръстосан обстрел.