Лий Чайлд - Утре ме няма

Светлана пристъпи напред. После отстъпи назад. Лайла приближи и приклекна. Аз стоях леко приведен. Замахнах с всички сили към лицето на Лайла. Мощно. Конвулсивно. Като че ли исках да хвърля топка на двеста метра. Лайла отскочи. Знаеше, че няма да успея, защото беше подготвена и щеше да се измъкне. Светлана знаеше, че няма да успея, защото беше сигурна в Лайла.

Аз знаех, че няма да успя, защото не исках да успявам.

Спрях движението на ножа по средата, смених посоката и изненадващо замахнах към Светлана. Жесток удар. Срязах челото й. Усетих чак острието се плъзна по костта. Кичур от косата падна на гърдите й. Ножът работеше точно така, както се очакваше. Здрава стомана. Ако пуснеш върху острието десетдоларова банкнота, ще получиш в замяна две половинки. Направих дванайсетсантиметров кос разрез между косата на Светлана и веждите й. До костта.

Тя се олюля назад и замря.

Нямаше болка. Още не.

Раните по челото никога не са фатални. Кървят много обаче. След секунди кръвта се стичаше в очите й. Заслепяваше я. Ако бях с обувки, бих могъл да я убия веднага. Можех да я сваля с още един удар и да смачкам главата й с пета. Нямаше обаче да рискувам да счупя костите на краката си в цилиндричното й тяло. Не можех обаче и да стоя, без да правя нищо.

Отскочих.

Лайла се спусна след мен.

Отскочих и избегнах свистящото острие на ножа й. Ляво, дясно. Опрях се в стената зад мен. Изчаках, докато ръката й застана пред тялото и се обърна леко встрани, блъснах я с рамо и тя отлетя към Светлана, която се опитваше да избърше кръвта, стичаща се в очите й. Блъснах ръката с ножа, пристъпих напред и драснах шията й, малко над ключицата.

Тогава Лайла ме нарани.

Беше открила как да ме достигне. Държеше дръжката на ножа в края, с върховете на пръстите си. Спусна се напред. Косата й се развя. Раменете й бяха свити. Търсеше всеки сантиметър предимство, който можеше да получи. Спря се, наведе се и замахна бясно към корема ми.

Успя.

Лошо срязване. Силен замах, силна ръка, остро като бръснач острие. Много лошо. Малко по диагонал, под пъпа и над ластика на боксерките ми. Никаква болка. Не още. Само кратък, странен сигнал от кожата ми, който ми казваше, че тя вече не е едно цяло.

Спрях за момент. Изненада. После направих това, което правя винаги когато някой ме рани. Тръгнах напред, не назад. Инерцията беше отнесла ножа й зад бедрото ми. Моят беше спуснат ниско. Замахнах към бедрото й, срязах го дълбоко, оттласнах се от стената и я ударих по окото с левия си юмрук. Право в десетката. Силен, парализиращ удар. Завъртя се настрани, а аз се спуснах към Светлана. Лицето й представляваше кървава маска. Замахна с ножа си вляво, после вдясно. Откри се. Пристъпих напред и срязах вътрешната страна на предмишницата й. До костта. Вени, сухожилия, хрущяли. Нададе вой. Не от болка. Това щеше да дойде по-късно. Или нямаше. Виеше от страх, защото това беше краят й. Ръката й вече беше безполезна. Блъснах я по рамото, за да я обърна, и я наръгах в бъбреците. Цялото острие, с дивашко странично завъртане. Безопасно. Там няма ребра. Няма опасност да попаднеш на кост и да не можеш да извадиш острието. Много кръв минава през бъбреците. Всякакви артерии. Питайте всеки пациент на хемодиализа. Цялата кръв на човек минава през бъбреците по няколко пъти на ден. Литри кръв. Десетки литри. Сега при Светлана кръвта влизаше в тях, но не излизаше.

Тя падна на колене. Лайла се опитваше да действа рационално. Носът й беше счупен. Безупречното й лице беше съсипано. Хвърли се към мен. Финтирах наляво и тръгнах надясно. Затанцувахме около коленичилата Светлана. Пълен кръг. Стигнах до началото. Оттам се втурнах зад кухненския плот, грабнах единия от двата стола и го запратих с лявата си ръка към Лайла. Тя приклекна и столът се стовари върху гърба й.

Излязох иззад плота, застанах зад Светлана, сграбчих косата й и дръпнах главата й назад. После се наведох и прерязах гърлото й. От ухо до ухо. Не беше лесно, дори и с острието на „Бенчмейд“. Наложи се да дърпам, да тегля и да трия. Мускули, тлъстини, хрущяли. Стоманата стигна до костта. От прерязаната трахея започнаха да излизат странни гъргорещи звуци. Свирене и пухтене. От артериите бликнаха фонтани кръв. Пулсираше и изскачаше напред. Достигаше до стената. Обля дланта ми и тя стана лепкава. Пуснах косата и трупът падна напред. Главата тупна на пода.

Отдръпнах се запъхтян.

Лайла ме гледаше задъхана.

Струваше ми се, че стаята е гореща като пещ.

— Един по-малко — казах.