Йо Цибел - Градът на прокълнатите

Нещо пльосна в стената до него. Пяна капеше от старата зидария върху витата стълба. Мат се обърна и без да се прицелва, откри огън към църковния кораб. Заизкачва се гърбом по витата стълба. Под него се чуваше дращенето на десетките крака на зирагипите.

За момент го занимаваше мисълта да използва малко от пластичния експлозив в контейнера си. Но отхвърли този план. Експлозията би видяла окончателно сметката на отслабената от времето статика на кулата.

Завой след завой, Мат се изкачваше нагоре. Над себе си чу внезапни писъци, толкова остри и пронизителни, че кръвта се смръзна в жилите му. Децата!

Вземаше по четири-пет стъпала наведнъж. Тесните извивки на стълбището бяха причина да му се завие свят. Кракът му се блъсна в нещо меко и той се просна на стъпалата. През една дълбока бойница в кулата проникваше мъждива светлина.

Тогава Мат видя детето. Беше мъртво. Главата му лежеше в локва кръв и от раната в гърлото му бликаше по протритите стъпала, мокра и червена. Недалеч над него се чуваше острият писък на Яндра.

— Яндра! — Мат скочи и трескаво изкачи последните стъпала. Беше се сгушила в ъгъла на покривната платформа между боклук и останки от керемиди. Сивата дневна светлина падаше върху разтрепераната й фигура. Момичето закриваше главата си с ръце и крещеше.

— Яндра! Какво се е случило?! — Мат приклекна и разтвори ръцете й. Ужас се отрази в ретината му. Яндра беше омацана в кръв — но, изглежда, не беше нейна. Тя се хвърли с хлипане на шията му. Тялото й пареше през роклята.

Над кулата се плъзна сянка. Мат погледна нагоре и… видя чудовищния ястреб да кръжи над сградата. Той трябва да беше нападнал и убил детето.

Шум откъм долната част на кулата накара Мат да се сепне. Освободи се от Яндра и пъхна нов пълнител в М 20. Последният!

Зирагипите идеха! Плътно един до друг се изкачваха по витата стълба!

Но тогава се чу друг, не по-малко заплашителен шум — пукане на камък!

Кулата се олюля!

Появиха се сякаш от нищото — сто-сто и петдесет вулфани, ако не и повече. С мощен рев изскочиха от гората и щурмуваха руините на халето.

Хората на Зорбан тъкмо използваха една пауза между боя, за да преместят лагера си на друг покрив. Бяха ги нападнали двайсетина геягудоо. Успяха да убият повече от половината. Сега в колчаните на Зорбановите стрелци с лък не беше останала нито една стрела. Имаше само още три копия. Покривът вибрираше. Беше само въпрос на време докато поддаде.

В тази безнадеждна ситуация нападнаха вулфаните. А те скоро забелязаха, че противниците им вече не можеха да се отбраняват.

Зорбан натовари жените и малките деца върху четирите оцелели фреккойшера и ги накара да бързат. Десет бойци с мечове, между които и Аруула, прикриваха оттеглянето към съседния покрив. Вулфаните вече се катереха по стените на халето, захващайки се за лозите и клонките на бръшляна.

Зидовете отново завибрираха — и се срутиха, сякаш бяха от прогнило дърво. Погребаха под себе си двайсетина вулфани но също така и четирима бойци с меч от ордата бяха завлечени в земята. Над руините се вдигна облак прах.

Зорбан и хората му наблюдаваха от съседния покрив как атакуващата вълна на вулфаните секна. Изведнъж геягудоо се измъкнаха от развалините. Черните им змийски тела запълзяха към вулфаните. Те бяха дотолкова слисани, че осъзнаха опасността едва след като четирима техни войници изчезнаха в земята. Оттеглиха се към гората в паническо бягство. В покрайнините на гората във въздуха изригнаха фонтани земя. Десет-дванайсет геягудоо се заизвиваха срещу вулфаните и им отрязаха пътя за бягство. Викове на смъртен ужас изпълниха широката просека между руините на халето и покрайнините на гората. Все повече геягудоо се появяваха между бягащите и ги завличаха в земята.

Зорбан и ордата му ликуваха. Мислеха си, че са се спасили. Аруула не се присъедини към ликуването. Тя непрекъснато повтаряше мислено единствената отчаяна фраза: „Маддракс, върни се от мъртвия град, не ни изоставяй!“

Черният порой от зирагипи си проправяше път нагоре през входа на кулата. Мат изстреля срещу тях един залп, който разкъса първата редица.

Старата камбанария все повече се олюляваше. Разпадащата се зидария не беше в състояние да издържи на атаката на стотиците гигантски паяци. По стените се появиха първите пукнатини.

Мат дърпаше Яндра след себе си, изстрелваше срещу зрагипите ред след ред и същевременно се оттегляше към билото на стената.

Хвърли един поглед надолу. Между върховете на иглолистните дървета видя тъмнозелената повърхност на малко езерце. Вероятно старо изкуствено езеро за в случай на пожар. Простираше се на гърба на манастирската руина. Твърде далече и твърде високо за лудешки скок.