Джовани Бокачо - Декамерон

Месер Торело не можал да сдържи сълзите си и тъй като те му пречели, отвърнал само с няколко слова, че никога няма да забрави всичките му благодеяния и неговата доблест и че ако на него му е писано да живее още, ще изпълни всичките му заръки. После Саладин го прегърнал и целунал най-нежно, казал му със сълзи на очи: „Нека Бог ви закриля“ и излязъл от стаята; а след това всички велможи се сбогували с месер Торело и последвали Саладин в залата, където била приготвена постелята.

Понеже било твърде късно, некромантът искал да си свърши работата и ги подканил да побързат; дошъл един лекар с някаква отвара, казал на месер Торело, че ще му я даде, за да се подкрепи, накарал го да изпие всичко до капка и скоро рицарят заспал. Като заспал, по нареждане на Саладин Торело бил пренесен на един прекрасен креват, върху който бил положен разкошен и много скъп венец, с някакъв знак, по който по-късно не било никак трудно да се разбере, че тоя венец е изпратен от Саладин на съпругата на месер Торело. После султанът нахлузил на пръста на месер Торело пръстен с рубин, който блестял така силно, че приличал на запален факел, и чиято стойност едва ли би могла да бъде пресметната; заповядал да му препашат скъпа сабя с безброй украшения по нея и да му окачат една тока, обсипана с невиждани дотогава бисери и много скъпоценни камъни, след което наредил да поставят от двете му страни два големи златни съда, пълни с дублони, и да разхвърлят наоколо множество нанизи с бисери и пръстени, пояси и какви ли не още работи, за които би трябвало дълго да разказвам. Като свършили всичко това, султанът целунал отново месер Торело, а на некроманта казал да побърза; вследствие на това креватът, на който се намирал месер Торело, тозчас изчезнал, а Саладин останал и продължил да разговаря със своите велможи за рицаря.

В същия този миг месер Торело бил вече поставен, както сам той пожелал, в църквата „Сан Пиетро ин Чиелдоро“ в Павия с всички гореспоменати скъпоценности и украшения, но продължавал да спи; когато камбаната ударила за утринна молитва, клисарят влязъл в църкавата със свещ в ръка, но щом зърнал богатата постеля, не само се изумил, ами и много се изплашил и побягнал назад; като го видели да бяга, абатът и монасите се учудили и го запитали каква е причината. Клисарят обяснил. „Ех — възкликнал абатът, — та ти не си нито малък, нито новак, та да се плашиш толкова лесно! Хайде да отидем да видим кой ти е казал бау-бау!“

След като запалили много свещи, абатът и монасите влезли в църквата и видели прекрасната богата постеля със спящия върху нея рицар; докато те стояли плахо и нерешително, без да посмеят да се доближат, и разглеждали разкошните скъпоценности, станало така, че отварата престанала да действува и като поел дълбоко дъх, месер Торело изведнъж се събудил. Щом забелязали това, монасите, а с тях и абатът, много се изплашили и хукнали да бягат, викайки: „Господи помилуй!.“

Месер Торело отворил очи, огледал се, разбрал, че се намира точно там, където поискал да бъде изпратен от Саладин, и останал безкрайно доволен; надигнал се, седнал в постелята и продължил да се оглежда; макар че щедростта на Саладин му била отдавна известна, сега тя му се сторила още по-голяма и той разбрал още по-добре какъв човек е тоя султан. Но като чул монасите да бягат и се досетил за причината, той, без да променя положението, в което се намирал, започнал да вика абата по име, молейки го да не се страхува, защото това бил той, неговият племенник Торело.

Като чул това, абатът обаче се изплашил още повече, защото знаел от доста месеци насам, че Торело е умрял; ала не след много, успокоен от убедителните доводи и чувайки, че оня продължава да го вика, абатът се прекръстил и отишъл при него; тогава месер Торело му казал: „Отче свети, от какво се боите? Слава Богу, жив съм, бях отвъд морето и се завърнах.“ Той бил с голяма брада, облечен бил в арабски дрехи, но въпреки това след известно време абатът все пак успял да го познае, а когато се уверил, че той наистина е Торело, хванал го за ръка и му рекъл: „Добре си дошъл, сине мой!“ После продължил: „Ти не бива да се учудваш на нашия страх, защото в тоя град не ще намериш човек, който да не е твърдо убеден, че ти си мъртъв; при това ще ти кажа, че жена ти, мадона Адалиета, подчинявайки се на молбите и заплахите на своите роднини, трябваше да се омъжи повторно против волята си и тази сутрин трябва да отиде при новия си съпруг; всичко е вече готово — и за сватбата, и за празненството.“