Джовани Бокачо - Декамерон

Докато месер Торело се намирал в това положение, един ден се случило така, че както Саладин разговарял с него за птиците си, рицарят се усмихнал и направил някаква гримаса с уста, която Саладин бил забелязвал още по времето, когато му гостувал в Павия; тази гримаса напомнила на Саладин за месер Торело, той се загледал в него и му се сторило, че това наистина е рицарят; поради което, прекъсвайки предишния разговор, султанът го запитал: „Я ми кажи, християнино, от коя западна страна си ти?“ — „Господарю — отвърнал месер Торело, — аз съм ломбардец, от един град, който се казва Павия, и съм човек беден и от долен произход.“ Щом чул думите му, Саладин се уверил в онова, в което до преди малко се съмнявал, зарадвал се и си помислил: „Ето че Бог ми даде случай да му докажа колко ми е скъпо неговото гостоприемство.“ Без да добави друго, султанът наредил да поставят в една стая всичките му дрехи, след което го завел там и го запитал: „Християнино, я виж дали между тия дрехи няма някои, които някога си виждал?“ Месер Торело захванал да ги разглежда, съзрял тия, дето жена му била подарила на Саладин, и въпреки че не допускал, че могат да бъдат тъкмо те, все пак отвърнал: „Господарю, не мога да позная нито една. Ала истина ви казвам, че ей тия две дрехи приличат на други едни, с които преди време бяхме облечени и аз, и трима търговци, които бяха отседнали в моя дом.“

Тогава Саладин, който не бил повече в състояние да се овладее, го прегърнал нежно и му рекъл: „Вие сте месер Торело ди Стра, а аз съм един от ония търговци, които вашата съпруга дари с тия дрехи; ето, че дойде време да ви уверя каква е моята стока, както ви казах, че може да се случи, когато се разделях с вас.“ При тия слова месер Торело хем много се зарадвал, хем се и засрамил; зарадвал се, загдето бил приел такъв висок гост, а се засрамил, защото си мислел, че не го бил почел както трябва. Но Саладин казал: „Месер Торело, тъй като сам Бог ви прати при мен, знайте, Че сега не аз, а вие сте тук господар.“ После двамата се поздравили най-радушно, Саладин заповядал да облекат Торело в царски одежди, представил го на най-знатните си велможи, не поскъпил слова, за да похвали доблестта му и наредил всеки, който държи на неговата милост, да почита Торело така, сякаш оказва почит на самия него, султана; всички започнали да правят това и най-вече ония двама велможи, които се били отбили в дома на месер Торело като придружители на Саладин.

Високата и неочаквана слава, с която бил обграден месер Торело, отвлекли за известно време мислите му от Ломбардия, още повече, че той бил убеден, че неговото писмо е предадено на чичо му. Но в деня, когато Саладин пленил християнската войска, в нейния стан умрял и бил погребан някакъв провансалски рицар с неголеми достойнства, на име месер Торел дьо Динь; поради това — тъй като месер Торело ди Стра бил известен в цялата войска със своето благородство — всички, които чули да казват: „Месер Торело умря“, си помислили, че става дума за месер Торело ди Стра, а не за Динь; и последвалото пленяване попречило да бъдат разубедени тия, които повярвали на слуха. По тази причина мнозина италианци, които после се завърнали от плен, разнесли тая вест, а между тях се намерили и такива самонадеяни люде, дето се осмелили да твърдят, че са го видели мъртъв и са присъствували на погребението му. Това станало достояние на жена му и на неговите роднини и причинило неизмерима мъка не само на тях, но и на всички, дето го познавали.

Много време ще ни е необходимо да разказваме колко голяма и каква била мъката на жена му, каква печал я обзела, колко сълзи проляла; но след като изкарала няколко месеца в непрекъсната скръб, тя започнала да скърби все по-малко, защото най-знатните люде на Ломбардия започнали да я искат за жена от братята й и от другите нейни роднини; тя отказвала много пъти, много и плакала, но най-сетне се видяла принудена да постъпи така, както желаели нейните роднини, ала при условие, че не ще се омъжи повторно, преди да е изтекъл срокът, в който била обещала да чака месер Торело.

Докато в Павия работите На жена му били стигнали до това положение и оставали около осем дни до срока, след изтичането на който тя трябвало да се омъжи, случило се така, че един ден месер Торело срещнал в Александрия един човек, когото бил вече виждал в деня, когато оня се качвал на галерата заедно с генуезките пратеници, завръщащи се в Генуа; поради това месер Торело наредил да извикат тоя човек и го запитал как са пътували и кога са пристигнали в Генуа. Оня му отговорил: „Господарю, тогава аз слязох в Крит и после чух, че пътуването на тая галера завършило неблагополучие, защото, когато стигнала някъде около Сицилия, излязъл опасен северен вятър, който я отнесъл чак към плитчините на Берберия, и никой не успял да се спаси; там загинаха и двамата ми братя.“