Джовани Бокачо - Декамерон

Разговаряйки със знатните люде за това-онова, слугата ги повел по разни околни пътища към имението на своя господар, така че те нищо не забелязали; когато месер Торело ги видял да идват, тръгнал към тях, засмял се и възкликнал: „Бъдете добре дошли, синьори!“ Саладин, който бил твърде съобразителен човек, се досетил, че рицарят се е опасявал да не би те да му откажат, ако ги поканел още когато ги срещнал, затуй си послужил с хитрост, за да ги доведе до дома си, та да няма как да не се съгласят да прекарат вечерта с него; в отговор на неговото приветствие Саладин рекъл: „Месер, ако изобщо е възможно човек да се оплаква от учтивите люде, ние бихме се оплакали от вас, загдето принудихте такива като нас — да не говорим за това, че станахте причина и да се забавим, — дето с нищо не сме заслужили вашето благоразположение освен с един поздрав, да се възползуваме от вашата любезност.“ Рицарят, който бил умен и притежавал и дар слово, отвърнал: „Синьори, ако трябва да съдя по това как изглеждате, вниманието, което ви оказвам, ще бъде съвсем нищожно в сравнение с това, дето заслужавате; повярвайте ми, вън от Павия нямаше да намерите прилично място, където да отседнете, затова недейте съжалява, че сте се поотклонили от пътя си, за да имате по-малко неудобства.“

Докато той говорел така, слугите му се приближили и щом знатните гости скочили от седлата, те поели конете им и ги настанили, а месер Торело повел тримата мъже към приготвените за тях стаи, където заповядал да ги събуят и да им поднесат изстудени вина да се подкрепят; после сам той повел с тях най-приятен разговор, за да ги забавлява, докато стане време за вечеря. И Саладин, и придружителите му, и неговите слуги знаели латински език, поради което те много добре разбирали всичко и били разбирани и на всички им се струвало, че рицарят е най-приятният, най-учтивият и най-красноречив човек, който са срещали дотогава. Месер Торело пък от своя страна си мислел, че те са много по-знатни и по-важни люде, отколкото му се сторило първоначално, поради което изпитвал голямо съжаление, че тази вечер не ще може да ги почете нито с по-голямо угощение, нито с по-добра компания, и намислил да стори това на следния ден.

Той викнал един от слугите си, казал му какво е решил да направи и го пратил в Павия при своята съпруга, която била най-умната и най-великодушна жена на тоя свят; градът бил съвсем наблизо и нощем не затваряли нито една от градските врати. След това месер Торело завел знатните люде в градината и ги запитал най-любезно кои са; Саладин му отвърнал: „Ние сме кипърски търговци, идваме от Кипър и сме тръгнали по наша работа в Париж.“ Тогава месер Торело казал: „Дано даде Господ и в нашия край да се раждат благородни люде като търговците, дето се раждат в Кипър!“ Те си поговорили за едно-друго, а като настанало време за вечеря, той ги поканил на трапезата и въпреки че тя не била подготвена предварително — гостите били обслужени и нагостени най-добре; скоро след като раздигнали трапезата, месер Торело забелязал, че знатните люде са уморени, затова ги поканил да си отдъхнат във великолепните постели, а после и той се прибрал да си легне.

Слугата, който бил пратен в Павия, предал на съпругата на месер Торело неговата заръка; тя постъпила не по женски, а по царски, разпоредила се начаса да извикат много слуги и приятели на месер Торело, заповядала да приготвят всичко необходимо за едно голямо празненство, да поканят със запалени факли мнозина от най-именитите граждани за пиршеството, заповядала да донесат и много сукна, коприни и кожи и да изпълнят най-точно всичко, каквото мъжът й бил наредил.

Когато се съмнало и знатните гости станали, месер Торело и те се качили на конете, рицарят заповядал да му донесат соколите и повел гостите си към едно близко блато, показал им как летят неговите птици, а когато Саладин го запитал кой ще ги придружи до най-добрата странноприемница в Павия, месер Торело отвърнал: „Аз ще ви придружа, понеже и без това трябва да се връщам.“ Те му повярвали, останали много доволни и тръгнали заедно с него; стигнали в града някъде около третия час и предполагайки, че ги водят в най-добрата странноприемница, завили към дома на месер Торело, където през това време се били събрали да посрещнат знатните гости петдесетина от най-знатните граждани, които веднага се спуснали да хванат юздите и да им придържат стремената. Щом видели това, Саладин и хората му тозчас разбрали каква е работата и възкликнали: „Месер Торело, ние не сме искали от вас подобно нещо; и снощи, и нощес вие сторихме достатъчно за нас, дори много повече, отколкото можехме да пожелаем, затова най-добре ще бъде да ни позволите да продължим пътя си.“ Месер Торело отвърнал: „Синьори, за това, що направих за вас снощи, аз трябва да благодаря не толкова на вас, колкото на съдбата, която ви завари на път по време, когато се наложи да отседнете в скромната ми къщичка; но що се отнася до днешния ден, и аз, и тия знатни люде, дето ви заобикалят, ще се смятаме ваши длъжници; и ако мислите, че отказът да обядвате с тях ще бъде проява на учтивост от ваша страна, стига да желаете, можете така и да постъпите.“