Джовани Бокачо - Декамерон

Покорени от тези слова, Саладин и съпътниците му слезли от конете, знатните граждани ги приветствували най-радушно и после ги отвели в приготвените за тях разкошни стаи; след като съблекли доспехите, с които пътували, и се поосвежили, те влезли в залата, където всичко било приготвено от добре по-добре; измили си ръцете и седнали на трапезите, където им поднесли такива разкошни ястия и така добре ги обслужвали, че и сам императорът да дойдел, по-голяма почит не би могло да му се окаже. Въпреки че Саладин и неговите люде били все благородници и били свикнали на разкош и великолепие, те останали удивени от всичко и отсъдили, че по-добро от това не може и да се желае, особено като се има предвид положението на рицаря, за когото знаели, че е обикновен гражданин, а не синьор.

Когато обедът приключил и раздигнали трапезите, те си поговорили за това-онова и понеже било много горещо, по волята на месер Торело знатните павийски граждани отишли да си почиват, а той поканил тримата си гости в една стая; и за да не се случи така, че те да не успеят да видят всичко най-ценно, което той притежавал, месер Торело наредил да извикат неговата достойна жена; а тя била хубава и едра на ръст; облечена в най-разкошни дрехи, и влязла заедно с двете си деца, които били истински ангелчета, приближила се към гостите и ги поздравила най-радушно. Щом я зърнали, те станали на крака и я приветствували най-почтително, поканили я да седне при тях и почнали да милват и галят красивите й деца. Тя повела с тях най-приятен разговор, а когато месер Торело излязъл за малко от стаята, запитала ги откъде са и къде отиват; на тоя въпрос знатните люде отговорили същото, което били вече казали на месер Торело. Тогава дамата възкликнала весело: „Виждам аз, че моята женска предвидливост не ще бъде излишна, затова ви моля да ми окажете най-голяма милост и да благоволите да харесате скромния дар, дето ще заповядам да ви поднесат; но като имате предвид, че по причина на малкото си сърце жените дават дребни неща, то аз ви моля да приемете този дар, като обърнете по-голямо внимание не толкова на стойността на подаръка, колкото на доброто ми намерение.“ Тя заповядала да поднесат на всеки един от тях по две дрехи — едната подплатена със сукно, другата с кожа, и то не от тия, дето се носят от гражданите или от търговците, ами от синьорите, — да им дадат и по три дрехи от тънка коприна и гащи от най-тънко платно, а след това казала: „Приемете тези дрехи, аз и мъжа си съм облякла с дрехи от същите платове; а що се отнася до останалите неща, то имайки предвид колко сте далеч от жените си, както и дългия път, който сте извървели и колко още ви остава да пътувате, като знаем също така, че търговците са люде чисти и прилично облечени, аз ви моля да приемете и другите вещи, макар и да не струват кой знае колко.“

Знатните люде се удивили, защото разбрали съвсем ясно, че като решил да ги почете, месер Торело не е искал да пропусне и най-малката дреболия; а като видели колко са разкошни тия дрехи, дето никак не подхождали на търговци, те си помислили да не би месер Торело да се е досетил кои са; но въпреки това един от тях отвърнал на дамата: „Мадона, даровете ви са великолепни и ние нямаше да ги приемем толкова лесно, ако вашите молби, на които не бива да се отвръща с отказ, не ни бяха принудили да сторим това.“ Когато всичко се уредило както трябва, месер Торело влязъл отново в стаята, жена му се сбогувала с гостите, призовала над тях Божията благословия и отишла да дари и слугите им с подходящи за тях неща.

След дълги увещания най-после месер Торело успял да убеди гостите си да прекарат целия този ден в неговия дом; затова, като се наспали, те облекли своите дрехи, възседнали конете си и тръгнали с месер Торело да се поразходят из града; когато пък настанало време за вечеря, отново се нахранили чудесно заедно с другите си именити сътрапезници. После отишли да си легнат, а на следната утрин вместо изморените си коне, намерили три едри и силни жребци; техните слуги също получили други, силни отпочинали коне. Щом видял това, Саладин се обърнал към своите придружители и възкликнал: „Кълна се в Името Божие, че никога не е имало по-съвършен, по-учтив и по-внимателен човек от този, и ако християнските крале са такива крале, какъвто рицар е тоя човек, то султанът на Вавилония не ще успее да се справи дори с един от тях, камо ли с всичките крале, дето, както виждаме, се готвят да го нападнат.“

Тъй като разбрали, че няма как да му откажат, те благодарили най-вежливо на месер Торело и яхнали конете, а той и множество други люде тръгнали да ги изпроводят далеч извън града; макар и да скърбял, че трябва да се раздели с месер Торело — толкова го бил обикнал за това време, — Саладин, нали бързал, го помолил да се върне. Въпреки че и на месер Торело не му било никак лесно да се раздели с тях, той казал: „Синьори, ще направя така, както вие искате, но ще ви кажа следното: не зная кои сте и не искам да знам за вас повече от това, което вие ми казахте; но каквито и да сте, сега вече не ви вярвам, че сте търговци. Нека Бог ви закриля!“ Саладин, който се бил вече простил с другарите на месер Торело, отвърнал: „Месер, възможно е да ни се удаде случай да ви покажем нашата стока и да ви уверим в това. Сбогом!“