Джовани Бокачо - Декамерон

Достойните люде се зарадвали и отвърнали, че ще я харесат, която и да е тя, че ще я посрещнат като дама и като дама ще я почитат. После всички почнали да се готвят, за да уредят прекрасно, голямо и весело празненство; същото направил и Гуалтиери. Той наредил да приготвят великолепна, голяма сватба и да поканят множество негови приятели, роднини и знатни люде, както и други от околността; освен това заповядал да скроят и ушият много красиви и богати дрехи по мярката на една девойка, която му изглеждала еднаква по ръст с тази, за която той имал намерение да се жени, приготвил и пояси, и пръстени, и един красив, разкошен венец и всичко, каквото изобщо се полагало за младоженка.

Като настъпил денят, който той бил определил за сватбата, около третия час Гуалтиери се качил на коня си, заобиколен от всички, които били дошли да го почетат, и след като се разпоредил за всичко необходимо, казал им: „Синьори, време е да отидем за младоженката.“ После потеглил заедно с дружината си, стигнали до селцето и когато отивали към бащиния дом на девойката, срещнали я: тя бързала да донесе вода от извора, за да отиде после с другите жени да види как ще пристигне годеницата на Гуалтиери; щом я зърнал, Гуалтиери я повикал по име, сиреч Гризелда, и я запитал къде е баща й. Тя му отвърнала свенливо: „Господарю, той си е в къщи.“ Тогава Гуалтиери слязъл от коня, казал на Другите да го почакат и влязъл в бедната колиба, където намерил бащата на девойката, който се казвал Джануколо. Гуалтиери му казал: „Дойдох да взема за жена Гризелда, но преди това бих желал да я попитам за някои неща в твое присъствие.“ После я запитал дали ако той я вземе за жена, тя ще се старае да му угажда във всичко и няма да му се сърди каквото и да каже или да извърши, дали ще бъде послушна и още много други такива неща, на които тя отвърнала с „да“.

Тогава Гуалтиери я хванал за ръка, извел я от колибата, заповядал да я съблекат гола-голеничка пред цялата му дружина и пред всички останали и като наредил да донесат дрехите, които бил заповядал да приготвят, казал да я облекат и обуят колкото се може по-бързо, а на разрошените й коси да поставят венеца; и понеже всички били много учудени, той рекъл: „Синьори, ето тази съм намислил да ми стане жена, стига тя да ме иска за съпруг.“ После се обърнал към нея — а тя стояла засрамена и объркана — и я запитал: „Гризелда, искаш ли ме за съпруг?“ Тя отвърнала: „Да, господарю мой!“ Тогава Гуалтиери казал: „И аз те искам за съпруга.“ И пред всички се венчал за нея. После я качил на един жребец и я закарал в дома си, докато другите ги съпровождали най-почтително. Сватбеното празненство било толкова голямо и разкошно, като че ли Гуалтиери се женел за дъщерята на френския крал.

Младоженката така се променила, сякаш със смяната на дрехите променила и душата си, и нрава си. Както вече споменахме, тя била хубава и снажна, и колкото била красива, толкова станала и любезна, приветлива и благовъзпитана — сякаш не била дъщеря на Джануколо и довчерашна овчарка, ами дъщеря на благородник; и на това се удивлявали всички, които я знаели отпреди. При това тя била толкова послушна и така угаждала на мъжа си, че той се смятал най-щастливият и най-доволен човек на тоя свят; а с поданиците на своя съпруг се отнасяла толкова мило, с такава доброта, че нямало човек, който да не я обичал повече и от себе си, и всички се молели за нейното щастие, благополучие и възхвала; докато преди мнозина говорели, че Гуалтиери не бил постъпил кой знае колко разумно, като я взел за жена, сега твърдели, че той бил най-разумният и най-мъдър човек на тоя свят, защото никой друг освен него не би могъл никога да открие големите добродетели на Гризелда, скрити под бедните й дрипи и селските й дрехи. Накратко казано, не минало много време и тя успяла да направи така, че не само във владението на нейния съпруг, маркиза, ами навсякъде говорели за нейните добродетели, и ако преди, когато мъжът й се оженил за нея, хората говорели против него, сега станало точно обратното.

Не след много тя забременяла и като дошло време, родила момиче, на което Гуалтиери се зарадвал много. Не щеш ли, след време в главата му щукнала друга мисъл, сиреч да провери търпението й с продължителни и най-трудни изпитания; затова отначало почнал да я кори със слова, преструвайки се на много ядосан, и твърдял, че неговите васали не били доволни от нея заради ниското й положение; че недоволството им се засилило, като видели, че почнала и деца да ражда, че негодували от раждането на момичето, че изобщо друго не правели, а само роптаели.