Джовани Бокачо - Декамерон

Скоро Гуалтиери накарал да му донесат подправени писма от Рим и ги показал на своите поданици, твърдейки, че в тях папата уж му разрешавал да си вземе друга жена и да остави Гризелда; след това той я извикал и й заявил в присъствието на мнозина други: „Жено, с позволението, което получих от папата, аз имам право да си взема друга жена и да те оставя; и тъй като моите предци са били все благородни люде и господари на тези области, докато твоите винаги са били селяни, аз не те искам повече за жена и желая да се върнеш в дома на Джануколо със Зестрата, дето ми донесе, а пък аз ще си избера друга жена, която сметна, че повече ще ми подхожда.“

Като чула тия слова и успяла, макар и с големи усилия, пряко женската природа, да сдържи сълзите си, съпругата му отвърнала: „Господарю мой, винаги съм съзнавала, че моят долен произход никак не подхожда на вашето благородство, че това, което бях при вас, го дължа на Бога и на вас, и онова, което ми бе дарено, никога не съм го смятала и имала за моя собственост, а съм го смятала за нещо, дадено ми взаем; достатъчно е да си го поискате обратно и на мен трябва да ми бъде приятно и ще ми е приятно да ви го върна: ето вашия пръстен, с който се венчахте за мен, вземете го. Вие заповядвате да отнеса със себе си зестрата, която съм ви донесла, но за да направя това, не е нужно нито вие да ставате платец, нито пък аз да вземам чувал и товарен кон, защото не съм забравила, че вие ме взехте гола; ако смятате, че ще бъде прилично всички да видят тялото, което е износило заченатите от вас деца, гола ще си и отида; ала като награда за моята девственост, която донесох тук, но която не ще мога да върна обратно, моля ви да благоволите да ми разрешите, извън зестрата си, да мога да взема поне една риза.“

Гуалтиери, на когото повече му се плачело, отколкото каквото и да било друго, все пак успял да запази суровия израз на лицето си и отсякъл: „Добре, вземи една риза!“ Всички, дето били около него, го умолявали да й подари поне една дреха, за да не видят хората, че жената, която била негова съпруга в течение на повече от тринадесет години, излиза от дома му в такъв жалък и позорен вид, само по риза; но молбите им отишли напразно, жена му напуснала дома само по риза, боса и гологлава и се прибрала при баща си, съпроводена от сълзите и стенанията на всички, които я гледали. Джануколо, който никога не вярвал, че Гуалтиери ще задържи дъщеря му за своя съпруга и очаквал всеки ден да се случи подобно нещо, бил запазил дрехите, които Гризелда съблякла онази сутрин, когато се венчала за Гуалтиери; поради което той й ги донесъл, тя ги облякла отново и започнала да се занимава с къщната работа в дома на своя баща, както правела и преди, понасяйки мъжествено суровите удари на съдбата.

Като свършил тая работа, Гуалтиери дал на своите хора да разберат, че ще се жени за дъщерята на един от графовете Панаго, заповядал да направят големи приготовления за сватбата и наредил да кажат на Гризелда да се яви при него. Щом дошла, той й рекъл: „Ще въведа в моя дом онази, за която неотдавна се сгодих, и желая да я посрещна с почести; ти знаеш, че в моя дом няма жени, които да умеят да подреждат стаите и да вършат много други неща, необходими за такова празненство; поради това, понеже разбираш от къщната работа повече от всяка друга жена, нареди всичко както се полага, покани дамите, които ти сметнеш, че трябва да присъствуват, и ги посрещни така, сякаш ти си стопанка в тоя дом; после, като свърши сватбата, ще можеш да се прибереш у дома си.“

Въпреки че всяко едно от тия слова било като бодване с кинжал в сърцето на Гризелда, която не успяла да заглуши любовта си към него, както успяла да се откаже от щастието, тя отвърнала: „Господарю мой, съгласна съм и съм готова.“ И като влязла с робата си от грубо романьолско платно в същия дом, откъдето неотдавна излязла само по риза, тя започнала да мете и да нарежда стаите, заповядала да сложат в стаите килими и да застелят раклите, започнала да се занимава и с кухнята, и с всичко, сякаш била последна слугиня в тоя дом, и седнала да си отдъхне едва когато всичко било приготвено и наредено както трябва. После, като заповядала да поканят всички дами от околността от името на Гуалтиери, тя зачакала да почне празненството. Когато денят на сватбата дошъл, въпреки че била бедно облечена, посрещнала с царска осанка и държане и най-приветливо дамите.

Гуалтиери, който оставил децата си в Болоня да бъдат възпитавани най-грижливо от една негова роднина, омъжена в дома на графовете Панаго (дъщерята, вече дванадесетгодишна, била станала невиждана красавица, а синът му бил на шест години), пратил вест на своя родственик в Болоня с молба да дойде в Салуцо и да доведе със себе си дъщеря му и сина му; молел го също да бъде придружен от богата, почетна свита и да казва на всички, че води момичето за жена на Гуалтиери, без да открива никому кое е то. Благородникът направил всичко съгласно молбата на маркиза, тръгнал на път и след няколко дни пристигнал по обед в Салуцо заедно с момичето, братчето и знатната си свита, посрещнат от всички местни жители и много съседи от околностите, които чакали да видят новата съпруга на Гуалтиери. След като дамите я приветствували, девойката влязла в залата, където били сложени трапезите, а Гризелда пристъпила към нея с ония дрехи, в които била облечена, и я поздравила най-любезно с думите: „Добре дошла, господарке моя!“